Какво знаят опитните проджект мениджъри?
Опитът дава знания, които трудно можем да научим или пък да приемем, ако не сме ги изпитали на собствен гръб. Предлагам ви един кратък списък от висококонцентрирана мъдрост, извлечена от опита и практиката на проектните мениджъри. Може би не всеки ще я разбере и не всеки ще се съгласи с нея – тъкмо ще имаме повод за дискусия 🙂
Опитните проектни мениджъри знаят, че:
- проектите се управляват от хора, а не от системи
- софтуерът за отчитане на задачите трябва да бъде лесен за използване и поддръжка
- винаги трябва да се очакват промени в курса
- ресурсите никога не стигат
- максимална продуктивност никога не може да бъде постигната
- провалът обикновено е функция на политическа намеса и наранено его
- грешките трябва да бъдат анализирани и след това загърбени
- сработването на екипа и неговата мисловна нагласа са по-важни от техническите умения
- производителността е функция на мотивацията
- мотивацията е функция на постоянно демонстрирана отдаденост към целта на проекта
- успехите трябва да се отпразнуват
- обучението е постоянно
Аз заставам зад тези твърдения категорично. Вие какво мислите?
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.
Напълно съм съгласен с твърденията. Е има и още показатели за да е успешен един проджект мениджъри, но с тези всичките съм съгласен напълно.
Съвместимост на екипа, преди всичко 😉
Стахотно!
Отдавна не бях чел нещо толкова точно!
Кратко, ясно и вярно!
“проектите се управляват от хора, а не от системи”
Какво означава това? Според мен колкото повече системи се вкарат в мениджмънта на проекта, толкова по-добре.
Ако идеята е, че в крайна сметка човека е главния фактор в един проект, то аз също съм съгласен със всички твърдения.
А какво се прави, ако проекта не завърши успешно?
Добра компилация!
@Иван – точно това е идеята – главният фактор за успеха на един проект са хората. Не технологиите и не процесите, а хората. Без надъхан, сработен и мотивиран екип няма истински успех.
Mike, И аз като Иван съм склонен да дискутирам по този въпрос. Не бих казал, че главен фактор за успеха на един проект са хората. Не бих казал изобщо, че има главен фактор за успеха на какъвто и да е проект.
@Илко, да разбирам ли тогава, че според теб успехът на всеки проект е чиста случайност?
По никакъв начин – именно една от функциите на менаджера е да елиминира максимално фактора случайност.
Това, което имам предвид в първия си постинг е, че ПМ е комплект от процеси, методология, специфични инструменти и специфични знания и умения. Използването на всичко това е по-скоро гаранция за успешен проект, а не само един фактор – пък бил той и човешкия.
Никой не е казал, че само от един фактор зависи успеха на един проект, но аз определно отстоявам позицията, че човешкият фактор е ключов, т. е. най-важен. Не, че другите не влияят, но хората са най-важни. Ако нямаш свестни хора в екипа нито процесът, нито методологията ще те спасят.
Именно, ставаше дума в началото за най-важния фактор, а не за единствения.
А и ми се струва, че говорим за различни неща. В реални условия никой и никога не разполага с най-добрия човешки матерял. Не всички участници в програмата или проекта са еднакво мотивирани, компетентни, способни, ентусизирани и т.н. Или дори да са, във всеки един момент някой напуска, излиза отпуска, разболява се. Така че – как да защитим проекта си от рисковете, свързани с човешкия фактор?
Освен това, не съм и съгласен, че ако aко нямаш свестни хора в екипа, нито процесът, нито методологията ще те спасят.. Точно затова се създават различни процеси, които в съчетание с ясно дефинирани роли и отговорности за всички членове на проекта, могат да минимализират рисковете, свързани с непредвидимостта на човешкия фактор.
А хората ги биеш с камшика, за да си изпълняват ролите, нали? 🙂
Имам чувството, че доста си чел, но нямаш практически опит зад гърба си, щом говориш така. Или опитът ти е бил в някоя голяма бюрократична рганизация, където хората са просто бурмички от машината и са принудени да спазват процедурите, наложени им отгоре, от страх да не си загубят работата.
Не казвам, че ако хората не са мотивирани, няма да получиш продуктивност, освен това, методът на тоягата действа доста ефективно. Въпреки това, смятам, че един мотивиран човек работи с по-вискоа производителност, от човек, работещ пд принуда.
Мениджърският подход е въпрос на личен избор за самия мениджър. А дали е успешен или не – показват резултатите.
Аз не си налагам мнението тук. Всеки има правото да бъде несъгласен. Важното е да имаш добри аргументи и да умееш да накараш хората от твоя еип да изпълняват поставените им задачи. Защото все пак, работата (поне важната) я вършат хората.
Mike,
Чакай сега – нека да запазим дискусионния формат на този разговор и да не го превръщаме в спор. Аз се включих, за да споделя мнението си, че не бива да търсим главен фактор. Моето убеждение е, че всички фактори са еднакво “главни”. В рамките и в контекста на един проект, на различните етапи едни фактори могат да вземат приоритет над други, но това е само приоритет.
Ако дефинираме един фактор като най-главен за проекта, това автоматично започва да привлича повече ресурси и усилия – пак ще кажа, за определен етап е разбираемо, но за продължителността на целия проект е недопустимо.
Не разбирам също и илюстрацията с бурмичките – работата на прожект мeнаджера е да контролира и управлява процесите, а не хората. В смисъл, да се знае къде свършва макро- и къде започва микромениджмънта.
Мотивация, продуктивност, дисциплина – това са други категории. Не по-малко важни, но все пак – не толкова фундаментални от чисто Program and Project Management гледна точка.
Илко, тонът е дискусионен и нямам намерение да го превръщам в кавга. Но е очевидно, че имаме фундаментални различия в разбирането що е проджект мениджмънт и оттук нататък всякаква дискусия е безсмислена. Намесването на микромениджмънта е ненужно – той няма нищо общо.
Работата на проджект мениджъра по дефиниция от PMI е да изпълни задачите на проекта, спазвайки наложените му ограничения. Как точно ще ги изпълни, зависи от подхода, който е избрал. Т.е., подходът е средство, а не цел. Менажирането и управляването на процесите в крайна сметка е да накараш едни хора да свършат една работа. Т.е. отново опираш до хората.
Един проект може да се свърши успешно и без каквато и да е методология, ако имаш правилните хора. Обратното не е вярно. Дори и най-добрата методология не работи, ако хората не са мотивирани. Оттук и извода, че хората са най-важни.
Разбира се, аз изхождам от моята камбанария и говоря за софтуерни проекти. Ако говорим за строителни проекти, където се използва нискоквалифициран труд, може би там човешкият фактор наистина не е толкова важен. Но не съм много сигурен.
В заключение, тъй като имаме фундаментално различни разбирания, просто няма място за спор. Всеки има правото на различно мнение и на собствен подход. А дали подходът ти е правилен, зависи само от постигнатите резултати.
Както знаеш, точно поради това се създадоха гъвкавите (Agile) методи, които отричат много от постулатите на класическите методологии за управление на проекти. И в много случаи и те имат своите разумни доводи. Важното е да успееш да постигнеш планираните резултати. Само това има значение.
Mike, Методологията се нарича Project Management и се използва с еднакъв успех и в строителството, и в IТ индустрията, и практически навсякъде, където нещо се внедрява и това внедряване се дефинира като проект.
Хората, добри или лоши са си там със или без Project Management.
🙂
Много точно казано. Интересна ми стана и полемиката в коментарите за важността на хората.
Според моя опит в управлението на софтуерни проекти смея да твърдя, че човешкият фактор е от съществено значение за успеха на този вид проекти. За другите сфери не знам как стоят нещата, но съм убедена, че макар и третирани по един и същи начин от PMI, проектите са различни и особено в ИТ сферата хората са ключов фактор. Трябва ли да поставяме един фактор с по-голяма тежест пред други? Определено да! Съгласна съм с Майк, че ако имаш правилните хора, дори и без тежки процедури и методологии можеш да успееш. Не бива да се мисли, че съм против методологиите и процедурите, те разбира се са важни, но само с тях, без мотивирани хора и без тяхното желание да успеят като екип, успехът на проекта е невъзможен.
Вярно е, че не винаги разполагаме с идеалния екип. Често екипът се сформира от свободните в момента ресурси, но точно тук идва майсторството на ПМ-а. Да направи от тази група хора екип, да ги вдъхнови да следват общата цел и да я постигнат заедно. Това не винаги е лесна задача, но кой казва, че да си ПМ е лесно? 🙂