Промяната – необходимото зло или естествена форма на прогреса

Промяната е нещо, което повечето хора не обичат. Рутината и навика лесно завладяват нашето съзнание. Затова винаги се чувстваме по-удобно в познатите коловози на ежедневието, отколкото в плашещите дебри на непознатото.

Промяната е най-големият страх за всички проджект мениджъри. Голяма част от методологиите и теориите на управлението разчитат, че нещата ще бъдат относително стабилни. Плановете, които правим постоянно, имат по-голяма стойност, ако обстоятелствата не се променят.

Така е, но животът постоянно ни показва, че е динамичен и променлив. Така че, колкото повече се съпротивляваме срещу този факт и не искаме да приемем промяната,

толкова повече страдаме

Този, който приеме промяната и я използва, има по-голям шанс за успех от онзи, който си затваря очите за нея или яростно я отрича. Промяната е това, което движи прогреса. Понякога е досадно неудобство, което нарушава собствения ни комфорт, а друг път е тежък стрес, който може да ни доведе до отчаяние. Но в крайна сметка, това е животът и този, който не го разбира, губи.

Попаднах на един пост, озаглавен 50 причини да не се промениш. В него авторите са събрали най-популярните оправдания за това да отречеш промяната и са ги представили като една стена от бележки. Колко пъти сте чували (или изричали):

• Това не може да стане
• Нямам време
• Твърде сложно е
• Твърде скъпо е
• И така си ни е добре
• Това не е моя работа

Дали тези оправдания не са защитна реакция на човек, който не иска да види промяната или просто се страхува от нея?

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.