Защо хората мразят процесите

Войната на браузърите

Scott Berkun е популярен консултант и лектор в областта на проектното управление, автор на книгите The Myths of Innovation и Confessions of a Public Speaker. В новия си блог Speaker Confessions, посветен на говоренето пред публика, той представя запис от една своя презентация, изнесена пред екипа на Google, наречена Поуки от войната на браузърите. В нея той разказва за ранните години на интернет и развитието на първите версии на най-популярните браузъри по онова време – Netscape Navigator и Internet Explorer.

Като човек, работил за Microsoft като ръководител на екипите, разработили първите версии на популярния браузър, разказът на Скот е много интересен. Особено в момените, когато описва еволюцията на екипната организация във фирмата. Удивителна е трансформацията, която преживява не само екипа, тръгнал от малка група от 20 човека, надъхани и отдадени на идеята да създадат нещо ново и гениално, и разраснал се до огромна бюрократична машина от 200-300 души, но и фирмата, която в началото е гледала на продукта като странен, но безобиден експеримент, а в последствие го е превърнала в стратегическа част от портфолиото си и в символ на своята корпоративна идентичност.

В един от слайдовете, авторът споделя едно свое наблюдение, което и аз съм срещал в своята практика, но тук той представя интересно и достоверно обяснение.

Защо хората мразят процесите?

• Губят контрол. Когато следваш даден процес, наложен от фирмата, трябва да изпълняваш чужди нареждания. Тогава имаш усещането, че това не е вече твоят продукт, тъй като не можеш да контролираш работата по него.
• Твърде много бюрокрация. Не само че не е продуктивна, но и много често е маска, зад която се крие чиста глупост.
• Работата става тривиална и еднообразна. Блюстителите на процеса държат на повтаряемостта и предсказуемостта на действията, за да гарантират качеството, но по този начин се губи вдъхновението и творчеството.
• Губят се онези моменти, които правят работата вълнуваща и обичана. Изчезва онзи първичен ентусиазъм, който ни е вдъхновявал да работим в началото. Работата по задължение напълно убива креативната емоция.
• Усещане, че постоянно те наблюдават и измерват труда ти. Историята е показала, че методите на Биг Брадър не са успели да постигнат нищо изключително. Напротив – те винаги са били люлка на посредствеността.
• Усещане, че се превръщаш в роб на системата (процеса). Не ти го контролираш, а той теб контролира.

Като човек, който дълго време се е занимавал с управление на проекти, тези разсъждения ме карат да се замисля над този въпрос:

Възможно ли е изобщо да се управлява един проект с какъвто и да е процес?

Но после стигам до извода, който и самият Скот предлага:

За всеки проект е нужен подходящ екип и подходящ процес.

Когато проектът е експериментален, добре е той да се реализира от свободен и креативен екип, без да му бъдат налагани тежки процедурни ограничения. Когато работата се разрасне и придобие “стратегически” размери, тогава трябва да се сформира нов екип и да се приложи такъв процес, който да е подходящ за тях.

Ще попитате “А какво значи “подходящ” процес?“. Отговорът е много прост: подходящ е онзи процес, който помага на хората да си свършат работата по-добре. Процес, който повече пречи, отколкото помага, е по-добре да бъде сменен.

Ако имате време, изгледайте видеото. Пълната му дължина е час и пет минути, но е интересно и полезно, а Скот е наистина впечатляващ презентатор, така че изобщо няма да ви бъде скучно.

(Снимка: Pınar Özger)

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.