Защо водя обучения по управление на проекти?
Проблемите, с които се сблъсквах
Още от времето, когато бях редови програмист, съм се сблъсквал с множество проекти, които или подминават планирания краен срок с много месеци, или стигат до фаза на безсмислен самотек, когато всеки е забравил защо и докога трябва да работим по този проект. За бюджети въобще да не говорим. В огромна част от проектите, в които съм работил, особено в ИТ сферата, големите шефове пазеха тези числа в абсолютна тайна, за да не може никой да им задава неудобни въпроси.
С течение на времето видях колко грешни са тези подходи и до колко разочарования водят. Както за клиента, който не получава нищо свястно като резултат, така и за проектния екип, който излиза обезверен и демотивиран. Още тогава започнах да се питам:
Защо го правим всичко това?
И ако отговорът на някои шефове и колеги беше “За да вземем едни кинти”, то единственият отговор, който вършеше работа за мен, беше “За да постигнем удовлетворение“. За възложителя, който ще може да си върши работата по-добре, и за мен, защото съм допринесъл за това.
Оттам нататък си поставих една проста цел – да работя в успешни проекти. За целта трябваше сам да разбера кое прави проекта успешен и как може да се постигне този успех. Постепенно започнах да откривам най-важните неща:
- разбиране на същността на проекта,
- изясняване на бизнес целите на клиента
- и намирането на вярното решение, които да постигне тези бизнес цели.
Започнах и да идентифицирам най-често срещаните грешки, които допускаме в работата си и които водят проектите ни до провал:
- липсата на комуникация с всички заинтересовани лица – с възложителите, с мениджърите и с членовете на проектния екип,
- изпадането в бюрократични подробности и изпускането от поглед на главната цел,
- зарязването на плана и впускането в луд екшън, когато настъпят промени.
Съзряването
Всичко това го открих по мъчителен и болезнен начин – въпреки че бях изчел много книги, повечето от грешките ми се бяха стоварили на собствената глава. Било от поради недоволството на клиента, било поради некомпетентността на моите мениджъри или заради собствената ми неопитност. Днес искам просто да споделя това, което съм научил и открил, с онези колеги, които също търсят удовлетворението от работата си. С тези, които искат да спят спокойно през нощта и да се чувстват горди от проектите, които са завършили.
Затова водя обучения по управление на проекти. Не защото съм по-умен, по-дипломиран или по-сертифициран. А защото си обичам работата и искам клиентите ми да бъдат доволни от онова, което съм свършил за тях. Искам да ценят моя и на моите колеги професионализъм и да ни уважават за това. Моята идея е, че успехът идва от взаимното споделяне, от откровеността в общуването и от търсенето на разумния компромис. Компромис, който да удовлетворява всички.
Ето защо в обученията, които водя, не се представям за по-умен от моите курсисти и не се опитвам да давам съвети. Само споделям наблюденията си от личния си опит и поставям въпроси, на които всеки сам трябва да намери отговора за себе си. Отдавна съм разбрал, че няма начин “един размер да пасне на всички” – колкото хора, толкова и изисквания. Затова и всеки проект е уникален и затова всеки проект изисква уникален подход. Това е проклятието и красотата на нашата работа. Важното е да знаем основните принципи, да изповядваме ясни ценности и да преследваме верните цели. Тогава неминуемо ще постигнем успех.
Пътят към истината е чрез диалог.
Затова моите обучения не са за хора, които искат някой да им налее знания. Знания не се наливат – те се търсят. Има множество книги, статии, сайтове и курсове, които могат да ви дадат теоретични знания. Моите обучения за за онези, които търсят, за онези, които се съмняват, за онези, които имат идеи, за онези, които се колебаят. Защото в диалога, заедно, ще открием онази истина, която ще ни помогне да открием правилния (за себе си) път и ще ни даде увереност да тръгнем смело по него.
Ако вие сте такива хора – заповядайте! Заедно ще успеем!
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.
Хайде, кога ще са следващите? 🙂
И аз мисля, че няма значение кой колко и какви знания има, а е важен опитът. И да споделяш този опит с другите, е хубаво, стига те да успеят да извлекат важното за себе си. Неуспехите, според мен, са най-съществената част от опита. Другото опиянява и възгордява, а тези емоции траят кратко и не носят особена полза. Даже често те подвеждат.
При реализацията на някой проект аз винаги подхождам с мисълта, че няма нещо, което да не е по силите ми, че всичко се учи, информация може да се намери навсякъде. Вече е съвсем достъпна. Доста хора търсят по форуми отговори на същите като моите въпроси, и доста други хора, минали през това, им помагат да намерят решения. А, между другото, Майк, ти и Пламен Петров сте на всяка страница, където се ровя за инфо за Уърдпрес – виждам аватарите ви и някак си се чувствам като у дома си. Чувствам, че съм попаднала на точното място. 🙂
Сега отново работя по проект, половината от реализацията на който зависи изцяло от мен. Решавам проблемите един по един. Много съм комбинативна. Чувствам удовлетворение от работата, трупам опит. И не се страхувам от провали – дори да има такива, ги приемам само като ценен опит.
Мисля, че човек трябва да е отворен за нови знания и умения. Познавам много хора на навика, които не желаят да експериментират с новото, несигурното за тях – било то в областта на ИТ или в други области. Как ще добиеш опит, ако не минеш и през провалите? Пак казвам, че за мен неуспехите са съществена част от успеха, развитието, пътя на човека, и че трябва да сме отворени към новото.
Споделям мнението ти, Майк, че едно от най-важните неща е удовлетворението от работата. Аз също не мога да работя по друг начин.
[…] от нещата, които още тогава реших, че ще правя, беше воденето на семинари и обучения по управление на проек…. Тази дейност тръгна през 2007 г. с променлив успех, […]