Класическите грешки: Демотивация на екипа

Публикувано от Майк Рам на 25.10.2011 г. в 04:12 часа

Когато говоря на моите семинари за управление на проекти за факторите, които предричат успеха или провала на един проект, неминуемо стигаме до класическите грешки, дефинирани от Steve McConnell и публикувани в неговата книга “Rapid Development” (1996). Тя и до днес е “библия” в областта на проектното управление в софтуерния бизнес и постулира, че ако искаме един проект да бъде успешен, преди всичко трябва да престанем да правим класически грешки - онези действия, които са доказали в практиката на много проекти, че със сигурност водят до провал. Един от тези важни фактори е демотивацията на екипа.

Започвам с демотивацията, защото наскоро попаднах на една статия от Sean Kenney, който също я дефинира като един от двата големи фактора, които могат да “потопят” един проект. Това, което искам да ви разкажа, е една история от моя опит (нали затова този блог се казва PM Stories :-) ), в която демотивацията изигра съществена роля за провала на проекта.

Това беше първият ми проект в една от най-авторитетните софтуерни фирми в България. Бях толкова щастлив, че са ме одобрили да работя за тях, че бях готов да работя денонощно, за да докажа своите професионални качества. Аз нямах особени постижения преди това - бях просто редови програмист в малка фирма и нямаше с какво да се похваля. Но сега бях попаднал на място, където хем имаше много неща, които да науча, хем можех да покажа пред шефовете и клиентите на какво съм способен.

Възложителят беше сериозна финансова институция с разрастващ се бизнес и имаха остра нужда да заменят екселските файлове, които ползваха за отчитане на финансовото състояние на своите клиенти, със специализирана информационна система, която можеше да им даде точна и навременна информация за това. За съжаление, човекът, който отговаряше от тяхна страна за изпълнението на проекта, беше недостатъчно компетентен и още в самото начало разбрахме, че само изясняването на изискванията ще ни отнеме ужасно много време.

Продължи към пълния текст »