Да си се похваля или “който рискува – пичели”

Преди близо 4 години започнах да се занимавам със собствен бизнес и едно от нещата, които още тогава реших, че ще правя, беше воденето на семинари и обучения по управление на проекти. Тази дейност тръгна през 2007 г. с променлив успех, докато в края на 2008 вече интересът към моите обучения драстично намаля. Не знам дали това беше в резултат на кризата, дали защото хората просто не се интересуват особено от темата за управление на проекти, или пък защото просто не съм се представил достатъчно добре. В крайна сметка, наложи се за известно време да прекратя семинарите по управление на проекти към моята фирма и да се отдам на специализирани частни обучения, които в онзи момент бяха по-изгоден бизнес.

Любовта ми към управлението на проекти, обаче, не изстина – все пак, това е дейността, в която станах истински професионалист и в която вярвам, че мога да бъда полезен на много хора със знанията си и с опита си. Затова, след известна пауза реших да пробвам отново със семинарите по управление на проекти, като този път реших да бъдат по-кратки, но по-стегнати, по-малко официални и луксозни, но повече насочени към това да бъдат полезни, решавайки конкретни практически проблеми и казуси.

В началото тръгна трудно – може би все още мнозина са в плен на мисълта, че спасението от кризата е затваряне в черупка и спиране на всякакви разходи, започвайки с обученията, – но въпреки това открих хора, които живо се интересуват от проблемите в проектното управление и то не за да изпъкнат като ръководители, а просто, защото търсят решение на проблемите, възникващи в работата.  Попаднах на хора, които не чакат шефът им да ги прати на обучение, а сами извадиха пари от джоба си и дойдоха на мои семинари, защото искаха да бъдат по-успешни от преди.

Днес, след няколко проведени семинара, съм щастлив да отбележа, че имам клиенти, които макар и малко на брой, се превърнаха в истински фенове, приятели и партньори, и да работя за тях е истинско удоволствие за мен.

Нещо повече, разбрах, че за тях онова, което правя, е полезно и ценно и те дори са готови да го споделят със света, което ме изпълва с огромна благодарност. И за да не звуча голословно – ето няколко примера от последния семинар, който проведох на 08.02.2011, посветен на управлението на риска в проекти:

Още по време на семинара, Марио Пешев (@mpeshev) пусна няколко положителни коментара в Twitter, които завършиха с изказването “семинарът беше много силен, радвам се особено на практическите упражнения“. По-късно той написа цяла статия в блога си, посветена на отминалия семинар, в която отново подчерта, че за него най-полезни са били практическите упражнения, защото знанията, които е получил на семинара, е могъл да ги оползотвори още на следващия ден.

Мариана Евлогиева, в типичния си хумористичен и закачлив стил също посвети един пост в блога си на семинара, в който ме поставя редом с такива титани на интелектуалната мисъл като Къци Вапцаров (“Риск печели, риск губи”) и Христо Стоичков (“Който ни рискува – ни пичели”), но ако махнем шегата настрана, ще видим, че тя е открила за себе си ползите от анализа на рисковете, който може да разкрие десетки, ако не и стотици рискове, които не само могат да се превърнат в препъни-камъни за проекта, ами и в “истински канари”, които да не можем да заобиколим. И най-важното, което Мариана споделя, е че това не бива да ни плаши и паникьосва, а да ни помогне да си изградим успешна стратегия за предотвратяване на негативния ефект на такива събития.

Благодарен съм и на Радислав Кондаков, който още за първия семинар по новата ми програма написа, че съм “дългогодишен специалист“, “опитен трейнър” и “атрактивен лектор” и че моите семинари са не само полезни, но и забавни. Признавам си, че чак се изчервих, като го прочетох – толкова хубави думи за себе си не бях срещал дотогава.

Но онова, което ме накара да разбера, че съм на прав път, онова, което ми вдъхна нови сили и енергия да продължавам по този път, беше краткия но категоричен коментар на Петър Николов в Twitter:

Най-ефективният семинар изобщо в който съм участвал досега!

Нищо повече не мога да добавя, освен:

Благодаря ви, приятели! Продължаваме напред заедно!

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.