Краят на софтуерното инженерство?

Tom DeMarco е един от големите световни специалисти по управление на софтуерни проекти и е автор на една от най-важните книги за управлението на хора – Peopleware. Наскоро той разбуни духовете в софтуерния бизнес публикувайки една своя статия, в която се отрича от предишните си вярвания за смисъла и важността на софтуерното инженерство, обявявайки го за ненужно.

Какво, всъщност, представлява софтуерното инженерство?

Терминът на английски е software engineering и в компютърните среди все още няма консенсус относно неговото точно значение. Някога, в зората на компютърната индустрия, са смятали, че софтуерното производство трябва да се постави на научна основа. То трябвало да се разглежда като инженерно-техническа дейност, която може лесно да се планира и контролира. Тази идея бързо се възприема от бизнеса, който все повече иска да измъкне програмирането от научните лаборатории и да го вкара в производствените цикли на печеленето на пари.

На тази идея се противопоставят привържениците на “софтуерното занаятчийство”, които твърдят, че програмирането си е майсторлък. Него не можеш да го вкараш в калъп или да му поставяш ограничения. Това е творчески процес, който изисква вдъхновение, вглъбяване и талант.

Факт е, че днес софтуерното производство вече е бизнес като всеки друг. Но пък OpenSource движението показа, че може да бъде и некомерсиална дейност, бореща се за качествени продукти без значение от цената. Остава въпросът

дали програмирането наистина е инженерна дейност?

Том ДеМарко смята, че инженерната страна на софтуерното производство се състои във възможността да го измерваш и контролираш. Той е авторът на популярната сентенция

Не можеш да контролираш онова, което не измерваш.

Днес, обаче, той се отрича от възгледите си, че контролът е най-важното нещо в един проект.

За да разберете истинската роля на контрола, представете си два напълно различни проекта:

• Проект А, който евентуално ще струва 1 милион долара и ще донесе печалба около 1.1 милиона долара и
• Проект Б, който евентуално също ще струва към 1 милион долара, но ще донесе приходи от над 50 милиона долара

Очевидно е, че контролът е от голямо значение за Проект А, но почти не играе роля за Проект Б. Това веднага води до странното заключение, че стриктния контрол има голямо значение за относително безполезни проекти и много по-малко за истински полезните проекти. Излиза, че колкото повече се фокусирате върху контрола, толкова по-вероятно е да работите върху нещо, което носи минимална полза.

За мен, по-важният въпрос не е как да контролираме софтуерните проекти, а защо, по дяволите, се занимаваме с толкова много проекти, от които ползата е почти нищожна?

И още:

За последните 40 години се тормозехме от неспособността си да завършим своите проекти навреме и в рамките на бюджета. Но това въобще не е трябвало да бъде нашата главна цел. Много по-важна цел е трансформацията, да създадеш софтуер, който да промени света или дори да промени само една фирма и начина, по който тя прави своя бизнес.

С тези си думи Том ДеМарко направо разбива концепциите за управление на проекти, които битуват сред големите организации. Но, честно да си кажа, сякаш има право. Не случайно дори и сред популярните блогъри по темата за управление на проекти и производство на софтуер се появиха разногласия и много емоционални коментари. Предлагам ви да прочетете мненията на Jeff Atwood, който подкрепя идеята на DeMarco, и на Glen Alleman, който я отрича.

Разбира се, задължително прочетете статията на Tom DeMarco (в PDF формат).

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.