Почти перфектно

“Almost Perfect” или “Почти перфектно” се казва книгата на W. E. Pete Peterson, бивш изпълнителен директор на WordPerfect Corporation, в която той разказва историята на създаването на един от най-успешните софтуерни продукти в света, на възхода и падението на фирмата, на ентусиазма и главозамайването на нейните създатели, както и собствената си личностна драма.

Книгата е много интересна, поне за онези, които се интересуват от софтуерния бизнес. Издадена е още в 1993 г. за първи път и е продала само 10 000 копия, след което е спряна от печат. За наше щастие, авторът я е публикувал онлайн и можете да я прочетете от тук. Освен това, се предлага и в PDF вариант, за онези, които предпочитат да я четат офлайн. (Специални благодарности на Jeff Atwood за линковете.)

Честно казано, не знам защо издаделите са свалили книгата от печат. Тя е невероятен учебник по мениджмънт и маркетинг, по креативност и по история на информационните технологии. Еволюцията, която една група младежи изживяват от голия ентусиазъм да изпрограмират нещо готино, до статута на мултимилионери и до тъжния фалит на края е изключително интересна и поучителна.

WordPerfect е първата истинска текстообработваща програма в света. По-младите читатели сигурно не биха могли и да си представят първите текстови редактори, които обработваха текста ред по ред, а не параграф по параграф, както е днес. А когато Microsoft решават да навлязат и да завладеят пазара на текстови редактори, той вече е доминиран от WordPerfect и борбата става особено жестока.

Книгата представя и доста откровено личната трансформация, която Pete Peterson изживява. От човек, който просто си търси по-интересна работа, до изпълнителен директор, който поема целия бизнес на фирмата срещу (забележете!) само 1% дялово участие в акциите, до закостенелия диктатор, от когото всички искат да се отърват.

Ето няколко цитата, които ще ви заинтригуват:

Откакто продажбите на версия 3.0 стартираха, фирмата започна да изглежда като бърз влак, движещ се напълно неконтролируемо. Ние не можехме да го спрем, не знаехме как да го управляваме и не бяхме сигурни къде искаме да стигнем. Единственото, което можехме да направим, е да устискаме и да се надяваме, че всичко ще свърши добре.

***

Ние бяхме една група от приятели, роднини и съседи, всички работещи здраво и даващи най-доброто от себе си, но нямахме каквато и да е формална структура в нашата организация. Срещите се провеждаха по коридорите, където двама или повече човека се срещаха случайно. Нямахме никакви официални методи за обсъждане на идеи или вземане на решения. Ако някой дойдеше с идея, ние обикновено я изпробвахме. Единственото ограничение за нашите експерименти беше наличната сума в банката. Ако можехме да си го позволим, го правехме.

***

Огромното нарастване на продажбите означаваше, че имаме нужда от от още хора, повече офисно пространство, повече компютри и телефони. Вероятно имахме и повече структурираност в организацията, но по онова време не знаехме как да го постигнем. Нашата семейна компания от вида “един за всички, всички за един” работеше добре с 25 служители, но започна да се пропуква, когато станахме повече от 50. Много неща се случваха по онова време и изглежда, че никой не разбираше защо. Беше проблем да държим всички хора информирани и да работят заедно. Трябваше да продължим да назначаване нови хора в разработката, в маркетинга, в клиентската поддръжка, в производството и отдела за поръчки, но за съжаление, им давахме почти никакво обучение и твърде слаб контрол. Всеки отдел беше самостоятелна малка империя със свои собствени правила и процедури.

***

Не беше обичайно една софтуерна компания да остави програмистите да определят бъдещето на нейните продукти. Ние, обаче, бяхме компания, създадена и притежавана от програмисти, в която програмистите бяха на изключителна почит. Маркетинг отделът основно се занимаваше да продава продуктите, след като вече бяха разработени и много рядко беше включван в ранните етапи да изпълнява традиционната си маркетингова роля да идентифицира пазарна нужда и да определи продукт, който да я задоволи. Понякога това ни поставяше в ситуация да разработваме решения преди да сме идентифицирали проблема, но не можехме да бъдем много критични към своите програмисти, при положение, че фирмата беше толкова успешна. Често те просто манипулираха данните, които получаваха, за да постигнат това, което си бяха наумили.

***

WordPerfect Corporation не беше платформа за лични постижения, кариерна стълба към други възможности или предизвикателство за личностно развитие. Фирмата не поставяше нуждите на личността пред своите собствени. Компанията не се интересуваше от личните чувства на служителите си, освен ако не бяха свързани с нейното собствено съществуване.

През май 1990 Microsoft пуснаха Windows 3.0 и нашите най-големи страхове се превърнаха в реалност. Точно, когато убедително печелехме пазара на текстови редактори за DOS, светът на персоналните компютри искаше Windows, бъгове и всичко останало. За да бъдат нещата още по-зле, Microsoft Word for Windows вече беше на рафтовете на дилърите и получаваше много добри отзиви. Този малък облак на хоризонта, който изглеждаше съвсем безобидно през 1986, беше вече навсякъде около нас, изглеждащ зловещо и заплашително. Силата и големината на IBM вече не можеха да ни предпазят. Дори и слон не можеше да игнорира приближаващата буря.

***

Следващите няколко месеца бяха много трудни. Аз преживях всички емоции, типични за хората, загубили работа. Преминах през периоди на отричане, тъга, депресия, яд и примирение. Беше ми много трудно да загубя своята WordPerfect идентичност с нейния статус на полу-звезда. Липсваха ми обедите и тенис мачовете в късния следобед, когато работехме върху всички важни проблеми. Липсваха ми битките с Microsoft. Открих, че да се пенсионираш на 43 години не е чак толкова привлекателно, както повечето хора си представят.

***

WordPerfect Corporation вече не съществува. Когато опитите да я направят публична се провалиха, Alan и Bruce продадоха своите дялове на на Novell. Когато продажбите на WordPerfect спаднаха, Novell продаде повечето от продуктите на WordPerfect на Corel на много ниска цена. Въпреки, че WordPerfect все още се ползва от милиони потребители по света, Corel има големи проблеми да изкарва пари от този продукт. Microsoft е много як конкурент.

***

WPCorp се похарчи до смърт. Последната пълна година, когато аз бях там (1991), продажбите бяха приблизително $600 милиона, а счетоводната печалба беше $200 милиона. През 1992, продажбите паднаха до близо $570 милиона, но разходите нараснаха толкова, че достигнаха приходите. През 1993 продажбите бяха около $700 милиона (ако може да се вярва на това число), но разходите нараснаха над $700 милиона. Броят на служителите от началото на 1992 до края на 1993 нарасна от 3300 на 5500 човека и фирмата кървеше пари.

***

Novell пострада най-много. Вместо златна крава, обещаваща продажби от $880 милиона и печалба от $100 милиона, WordPerfect беше дупка, в която парите потъваха, с много по-малко реални продажби и загуби от $100 милиона. Novell купиха потъващ кораб и никога не са имали реален шанс да оправят нещата. Самите Novell бяха здраво загазили (и все още са) и не можеха да оправят собствения си кораб, камо ли нечий друг.

Историята прилича на сапунен сериал, но е много ценна като урок по бизнес. Освен това, книгата е написана много увлекателно и се чете много бързо. А като добавим, че в ролята на Големия Лош Вълк играят Microsoft, предполагам, че всички ще се заинтересуват от нея 🙂

Струва си! Препоръчвам ви я горещо!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.