Лидерството и способността да мотивираш и увличаш след себе си хората от екипа са едни от най-ценните качества, които един съвременен проектен мениджър трябва да притежава. През август 2007 открих две интересни публикации на тази тема. Едната – Как проджект мениджъра да стане истински лидер – дава полезни, макар и на моменти спорни, съвети как да превърнем себе си в лидери. В другата правилата са по-кратки, но затова пък по-строги и е наречена 15-те божи заповеди на истинския лидер (мой личен фаворит). И двете ни посочват онези качества, които трябва да усъвършенстваме, за да станем водачи, които екипът би последвал навсякъде.

Управлението на проекти е дейност, която се практикува в много области от живота и много често дори не я забелязваме, най-малкото, защото не навсякъде се нарича така. Една интересна аналогия с управлението на проекти, можем да открием в организирането на един туристически поход. Полезна храна за размисъл.

“Заковаването” на някои решения в програмния код, известно като “hard coding” отдавна е анатемосано от авторитетните специалисти в областта на софтуерната разработка. Дали, обаче, обратния подход – soft coding – решава всички проблеми? Не предлага ли и той капани, в които бихме могли да попаднем, ако залитнем твърде силно в тази посока?

Накрая ви връщам към първата част от серията Правила на Неизвестния ПиЕм – изстраданата мъдрост на поколения знайни и незнайни проектни мениджъри, паднали геройски в борбата за защита на “Светата Троица” на проектното управление – обхват, срок и бюджет.

Приятно четене!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Разликата между мениджър и лидер
• Кой е отговорен за проекта?
• PMBOK Guide на български език
• За плановете и планирането
• Безплатна електронна книга за PRINCE2

Колкото повече hard-coding има в една програма, толкова по-трудно е да се поддържа този код и всяка една промяна в изискванията води до сериозно преписване на кода и прекомпилиране. Това е известен проблем в областта на програмирането, но не това е темата на настоящия пост, а точно обратното.

Обратното на hard-coding се нарича “soft-coding”, което ще рече, че програмистите предоставят на потребителите (обикновено на административно ниво) средства, с които да конфигурират системата, без да се налага да се променя самата тя. Такива механизми могат да бъдат специален потребителски интерфейс или конфигурационни файлове или бази от данни. В зависимост от нивото на техническа компетентност на потребителя, те могат да бъдат повече или по-малко сложни. Затова, например, в продукт като Microsoft Word има диалогови прозорци, а open-source сървърните продукти се настройват с конфигурациони файлове.

Добро или лошо нещо е soft-coding? Това е въпросът, който Кришна Кумар анализира в своя пост Hard-coding and Soft-coding и заключава: “Soft-coding е по принцип хубаво нещо”, стига да не се прекалява с него. Soft-coding дава възможност на крайния потребител да адаптира продукта към собствените си нужди; софтуерната компания пък печели от това, че няма да поддържа специална версия за всеки клиент или да променя функционалността непрекъснато според потребителските изисквания.

Всичко това е чудесно, само че крайния потребител никак не обича да се занимава с настройки и, според наблюденията на Кришна, повечето потребители си използват настройките, заложени по подразбиране. Нещо повече, колкото механизмът за персонални настройки е по-богат и по-сложен, толкова по-малко се използва. Ироничното, казва той, е в това, че колкото е по-добър продуктът, който произвеждате, толкова по-малко нужда от настройки има той. Ако повечето потребители могат да си свършат работата използвайки базовия интерфейс, те много по-малко ще се интересуват от това да си го настройват персонално. В този смисъл, излиза, че колкото по-добре познавате работата и навиците на своите клиенти, толкова по-малка нужда от soft-coding има вашето приложение, защото сте по-уверени, че сте предложили точно това, от което те се нуждаят.

Кришна се впуска в по-дълбоки разсъждения и, ако ви интересува, можете да прочетете целия пост тук. Това е интересна тема за размисъл, според мене. И както винаги, опираме до това нещата да се правят с мярка, а къде точно е границата между добрия и лошия подход, е въпрос на много опит и може би на малко интуиция.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Вижте и тези публикации:

• Добре забравеното – август 2007 г.