PM Stories » Управление на проекти

За плановете и планирането

Майк Рам — Mon, 04 Jul 2011 16:41:45 +0000

Имам един любим цитат, който някои приписват на ген. Патън, а други на Айзенхауер. В крайна сметка не е толкова важно кой е оригиналният автор, а какво е посланието. Ето го и него:

Планът е нищо! Планирането е всичко!

Съвсем наскоро пък попаднах на друг цитат, чийто автор не е упоменат, но пък звучи малко по-ясно:

Изкуството да правиш планове е толкова ценно, колкото и умението да ги променяш.

Някога работех с проектни мениджъри, които вярваха, че е важно да се направи точен план и че екипът трябва да направи всичко възможно да го спази буква по буква. С времето започнах да разбирам, че животът е толкова динамичен, че на практика всеки план в един момент се оказва неактуален. И за да има някаква полза от него, е нужно той да бъде променен и актуализиран.

В този смисъл, за мен планът е насока, указание за това какво е нужно да се направи като следваща стъпка, но не е догма. Затова планирането е важно и трябва да се извършва непрестанно – за да имаме вярната посока във всеки един момент. Вчерашният план днес вече е невалиден, но днес ще направим нов, така че винаги да имаме верен план – посока, която да следваме.

На 12.07.2011 г. ще водя семинар по управление на проекти, посветен на планирането. По този повод, освен че ви каня да участвате в него, искам да ви попитам за вашето мнение относно плановете и планирането. Какво мислите за горните цитати? Вярвате ли, че е важно да имаме план – не само в проектите, които изпълняваме, а и в живота? И доколко трябва да следваме плана, който веднъж сме създали – трябва ли да се стремим да го изпълняваме на всяка цена или можем всеки ден да го променяме?

И за да ви стимулирам към активност (след доста продължително затишие в този блог), обявявам награда: онзи коментар, който най-пълно и аргументирано отговори на поставените въпроси по мое субективно мнение, ще получи ваучър за участие в семинара “Планиране на проекти” на 12.07.2011 с 50% отстъпка от редовната такса за регистрация.

На семинара не само ще представя полезни техники за планиране на работата по проекта, но и ще имаме възможността да ги упражним на практика върху примерни проекти, в които ще видим всички тънкости и особености на планирането. Ще ви покажа опасностите и капаните, в които можете да попаднете, както и хитри начини за оптимизиране на плана, така че да можем да го изпълним без да изцеждаме силите на своя екип.

Ако всичко това ви изглежда интересно и полезно, заповядайте – регистрирайте се за участие до 08.07, за да се възползвате от по-ниската цена за ранно записване. Няма да съжалявате!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Безплатна електронна книга за PRINCE2

Майк Рам — Tue, 01 Mar 2011 09:08:45 +0000

Елизабет Харин е един от най-популярните блогъри в света, пишещи за управление на проекти. Тя е специалист в методологията PRINCE2 и е автор на две книги по темата. Макар и малко позната у нас, PRINCE2 е една интересна методология, фокусирана върху постигането на целите на проекта и качеството на резултатния продукт, съчетаваща успешно идеята за силния контрол на ресурсите и за свободата на проектния мениджър да взема решение в рамките на предварително зададени толеранси.

Книгата “Inside PRINCE2“ е сборник със статии, написани от Елизабет, разказващи за основните концепции на методологията, принципите на толерансите, особеностите при иницииране и приключване на проекта, както и въпроси относно сертифицирането в тази област.

В книгата има и доста полезни връзки към други източници по темата, а и в самия блог на Елизабет можете да откриете изключително много полезна информация.

За да се сдобиете с тази книга е необходимо да посетите този пост, да си въведете името и имейл адреса в съответните полета и след това ще получите писмо с линк за потвърждение, а след него и връзка към самата книга за сваляне. Този тип регистрация ви прави абонат на нейния бюлетин, който, ако се занимавате сериозно с управление на проекти, си заслужава да следите, но ако не ви харесва, си има връзка за отписване (unsubscribe), която си работи коректно.

Ако се интересувате повече от методологията PRINCE2, можете да посетите и моя семинар по методологии за управление на проекти, в който разглеждам основните идеи и принципи в PRINCE2, или пък да си поръчате специализирано обучение, посветено на тази методология, което също предлагаме в RammSoft.

Книгата “Inside PRINCE2″ на Елизабет Харин е чудесно начало за онези, които тепърва се запознават с тази методология. Надявам се да ви бъде полезна!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Вероятност за риск

Майк Рам — Tue, 01 Feb 2011 06:45:29 +0000

Миналата година бях въвлечен в един проект, в който възложителите постоянно говореха за вероятност за риск и ме караха да я смятам. Терминът “вероятност за риск” поне в областта на управлението на проекти е доста безсмислен, имайки предвид, че самият риск е вероятност за настъпване на събитие, което влияе по някакъв начин на параметрите на проекта. В този смисъл вероятност за риск означава вероятност за вероятност, което е чиста глупост.

Бях приятно изненадан, че моят личен бизнес гуру и любим блогър – Сет Годин – е имал подобни преживявания, за които разказва в книгата си “Племена”:

Наскоро слушах някакъв човек по радиото, който през цялото време предъвкваше “вероятността за риск”, свързана с някакво действие в бъдеще. Хората са толкова уплашени от риска, че не искат да използват самата дума. В крайна сметка, рискът е вероятност за провал, нали? Значи ни предупреждава, че има вероятност за вероятност. Дори не може да каже точната дума.

Всичко е рисковано. Винаги.

Всъщност, това не е съвсем вярно. Има едно изключение: единственото сигурно нещо е, че винаги има риск. Колкото повече се опитвате да играете на сигурно, толкова по-рисковано става. Така е, защото светът със сигурност, съвсем определено и напълно вероятно се променя.

Не твърдя, че съм толкова умен като Сет, но знам това-онова за рисковете, така че ако искате не само да не се страхувате от тях, но и да се научите да ги контролирате и управлявате – елате на семинара по управление на рисковете в проекти, който ще водя на 08.02.2011. Ще се борим с рисковете заедно и ще видите, че не е страшно. А ако имате мнение и опит, които можете да споделите с нас по този въпрос, можете да спечелите и безплатно участие в семинара. Не го пропускайте!

Между другото, онези хора не можаха да разберат къде грешат и скоро се разделихме. Не съжалявам за това. Предпочитам да работя с хора, които могат да наричат нещата с истинските им имена и да се изправят смело и отговорно срещу тях.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Как се справяте с рисковете?

Майк Рам — Fri, 28 Jan 2011 09:50:40 +0000

Управлението на рисковете е любимата ми тема от управлението на проекти. В множество проекти изискванията са ясни, работата е ясна, правим някакъв план, захващаме се за работа и точно когато си мислим, че всичко върви по мед и масло, се случва нещо изненадващо, което обърква всички планове, изпадаме в паника, правим повече грешки и накрая се оказва, че проектът ни е отишъл в калта. И всичко това, защото не сме предвидили какво може да се случи и как е трябвало да реагираме.

Разбира се, управлението на рисковете съвсем не е гадателска дейност, но има много събития, които могат да бъдат предположени и съответно да бъде планирана някаква реакция предварително, за да можем да действаме спокойно и хладнокръвно, когато се случат, а не да се паникьосваме, и в крайна сметка пораженията, които подобни случки могат да нанесат на нашия проект, да бъдат минимизирани.

Това е и целта на семинара по управление на риска, който ще водя на 08.02.2011 в София и на който ви каня да заповядате. На него ще разгледаме различните подходи за идентифициране и противодействие на рисковете, като ще работим върху конкретни примери от действителността. Обещавам, че ще бъде много интересно!

По този повод искам да ви приканя да се включите в обсъждането на два конкретни казуса. Единият е формулиран в страницата на моята фирма – RammSoft – във Фейсбук. Там питам как бихте постъпили, ако ключов член на вашия екип реши да напусне фирмата. Вижте по-подробно условието на въпроса и дайте вашето мнение, а след това поканете колеги и приятели да гласуват. Онзи, който събере най-много гласове, ще спечели правото да участва в семинара безплатно!

За онези, които нямат акаунт в социалната мрежа или просто тук се чувстват по-уютно, предлагам друг казус – по-сложен, според мен:

Ключов служител от страна на възложителя напуска работа, а от него зависи подписването на протоколите по приемането на вашия продукт. Неговият заместник се страхува да приеме вашия продукт и да ви плати уговорените пари, защото това е твърде голяма отговорност за него, а е още в началото на службата си и не е запознат добре с проекта. Това ще доведе до забавяне на приемането и плащането с месеци. Какво ще направите, за да се подготвите срещу подобен риск и как ще действате след като такава ситуация реално възникне?

Споделете мнението си с коментар под този пост, а авторът на онова, което намеря за най-разумно и най-добре аргументирано, ще бъде също възнаграден с безплатно участие на семинара. Срокът за участие е до 03.02 включително, а решението си ще обява на 04.02.

Участвайте и споделете вашето мнение – така ще си бъдем взаимно полезни в работата!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Що е проект? Дефиниция и особености – видео

Майк Рам — Thu, 04 Nov 2010 11:55:33 +0000

Предлагам ви първа част на видео записа от моята презентация “Що е проект и защо трябва да ни пука?”, изнесена по време на първата среща на Клуб “Спри и помисли!” във Варна, на 26.03.2010.

В тази презентация представям най-популярната и утвърдена дефиниция на понятието “проект” и разкривам елементите на проекта и техните основни характеристики. Забелязал съм, че днес твърде много хора говорят за проекти, но много малко всъщност разбират какво са те и защо съществуват. Идеята на презентацията е, че колкото по-добре човек разбира същността на проекта, толкова шансовете му да го завърши успешно са по-големи.

Тази идея развивам в детайли и на семинара “Управление на проекти за простосмъртни“, който ще се проведе на 09.11.2010 в София. Той е част от темата “Принципи на проектното управление” и разглежда смисъла на проектната работа, значението на проектите за бизнеса и най-важните грешки, които можем да допуснем в работата си по даден проект.

Вижте видеото, а ако ви заинтригува – заповядайте на семинара! На сайта на моята фирма можете да намерите повече информация за него и да се регистрирате за участие. Възползвайте се!

Майк Рам – Що е проект и защо трябва да ни пука? Част 1: Характеристики на проекта

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

24-ти световен конгрес на IPMA

Майк Рам — Tue, 19 Oct 2010 11:32:27 +0000

От 1-ви до 3-ти ноември 2010 г. в Истанбул ще се проведе 24-ия световен конгрес на IPMA – Международната асоциация по управление на проекти. IPMA е една от най-авторитетните професионални организации в областта на проектното управление и възможността за участие в нейния най-висок форум съвсем близо до България не е за изпускане.

У нас от доста време съществува Българска асоциация по управление на проекти – БАУП, която е групов член на IPMA и като такива, нейните членове имат право на значителни отстъпки от таксата за регистрация. На сайта на конгреса можете да видите повече информация за програмата, за условията за пътуване в Турция и за самата регистрация.

Възползвайте се!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Защо хората мразят процесите

Майк Рам — Thu, 26 Nov 2009 12:29:32 +0000

Scott Berkun, популярен консултант и лектор в областта на проектното управление, автор на книгите The Myths of Innovation и Confessions of a Public Speaker представя в новия си блог Speaker Confessions, посветен на говоренето пред публика, запис от една своя предишна презентация, изнесена пред екипа на Google, наречена Поуки от войната на браузърите. В нея той разказва за ранните години на интернет и развитието на първите версии на най-популярните браузъри по онова време – Netscape Navigator и Internet Explorer.

Като човек, работил за Microsoft като ръководител на екипите, разработили първите версии на популярния браузър, разказът на Скот е много интересен, особено в момените, когато описва еволюцията на екипната организация във фирмата. Удивителна е трансформацията, която преживява не само екипа, тръгнал от малка група от 20 човека, надъхани и отдадени на идеята да създадат нещо ново и гениално, и разраснал се до огромна бюрократична машина от 200-300 души, но и фирмата, която в началото е гледала на продукта като странен, но безобиден експеримент, а в последствие го е превърнала в стратегическа част от портфолиото си и в символ на своята корпоративна идентичност.

В един от слайдовете, авторът споделя едно свое наблюдение, което и аз съм срещал в своята практика, но тук той представя интересно и достоверно обяснение.

Защо хората мразят процесите?

Губят контрол. Когато следваш даден процес, наложен от фирмата, трябва да изпълняваш чужди нареждания и имаш усещането, че това не е вече твоят продукт, тъй като не можеш да контролираш работата по него.
Твърде много бюрокрация. Не само че не е продуктивна, но и много често е маска, зад която се крие чиста глупост.
Работата става тривиална и еднообразна. Блюстителите на процеса държат на повтаряемостта и предсказуемостта на действията, за да гарантират качеството, но по този начин се губи вдъхновението и творчеството.
Губят се онези моменти, които правят работата вълнуваща и обичана. Изчезва онзи първичен ентусиазъм, който ни е вдъхновявал да работим в началото. Работата по задължение напълно убива креативната емоция.
Усещане, че постоянно те наблюдават и измерват труда ти. Историята е показала, че методите на Биг Брадър не са успели да постигнат нищо изключително. Напротив – те винаги са били люлка на посредствеността.
Усещане, че се превръщаш в роб на системата (процеса) – не ти го контролираш, а той теб контролира.

Като човек, който дълго време се е занимавал с управление на проекти, тези разсъждения ме карат да се замисля дали въобще е възможно да се управлява един проект с какъвто и да е процес, но после стигам до извода, който и самият Скот предлага:

За всеки проект е нужен подходящ екип и подходящ процес.

Когато проектът е експериментален, добре е той да се реализира от свободен и креативен екип, без да му бъдат налагани тежки процедурни ограничения. Когато работата се разрасне и придобие “стратегически” размери, тогава трябва да се сформира нов екип и да се приложи такъв процес, който да е подходящ за тях.

Ще попитате “А какво значи “подходящ” процес?“. Отговорът е много прост: подходящ е онзи процес, който помага на хората да си свършат работата по-добре. Процес, който повече пречи, отколкото помага, е по-добре да бъде сменен.

Ако имате време, изгледайте видеото. Пълната му дължина е час и пет минути, но е интересно и полезно, а Скот е наистина впечатляващ презентатор, така че изобщо няма да ви бъде скучно.

(Снимка: Pınar Özger)

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

В търсене на теория за софтуерното производство

Майк Рам — Mon, 01 Jun 2009 05:10:12 +0000

Ivar Jacobson е забележителна личност в областта на софтуерното производство. Един от създателите на езика за моделиране на процеси и изисквания UML, на Rational Unified Process – една от класическите методологии за управление на софтуерни проекти, Ivar Jacobson не спира да търси най-добрия начин за правене на ефективен и полезен за потребителя софтуер. Той има и собствен блог (който аз наскоро открих благодарение на моя приятел Дани), в който споделя своите търсения и открития в областта на разработката на софтуерни продукти.

В една от последните си статии, г-н Jacobson се възмущава от твърде честото възникване на нови “революционни” подходи в разработката на софтуер и лекотата, с която някои мениджъри се хвърлят в тяхното внедряване като методология за управление на проекти, изхвърляйки и зарязвайки всичко, постигнато до момента в техните компании.

Ние в инженерната индустрия ли работим или в модната?

- възкликва той. И продължава:

Не ви ли се струва, че следването на последната мода в софтуерната индустрия е станало по-важно от производството на качествен софтуер?

В стремежа си да бъдат модерни, казва той, хората унищожават доброто заедно с лошото. Вместо да се поучат от собствения си опит и да градят на базата на своите успехи, те съвсем безотговорно зарязват всичко постигнато до момента и започват с нещо, което вярват, че е фундаментално ново. Сякаш нямат никакви солидни знания, върху които да се опрат. Затова и толкова лесно се люшкат към всяка нова тенденция без да могат да запазят онова, което са научили от опита си.

Подобно нещо се получава и с така наречените гъвкави (agile) методологии. Докато Agile manifesto представи набор от ценности, които бяха нещо здраво и устойчиво, способно да издържи на натиска на промените, то нароилите се в последствие “методологии” представят съществуващи и преди практики, които само са преименувани и са представени като нещо съвсем ново. Това, в крайна сметка само отвлича вниманието на програмистите и техните мениджъри от основната им задача – правенето на качествен софтуер.

Какво трябва да се направи?

Имаме нужда от теория на софтуерното производство. Но тя не трябва да е нещо сложно и неразбираемо, а нещо просто и конкретно, за да има практическа полза от нея.

Първо, теорията трябва да стъпи на някаква основа. Трябва да се изгради едно ядро, което е общо и разбираемо за всички. В крайна сметка, всички сегашни методологии признават, че има дейности, които винаги извършваме, когато разработваме софтуерни продукти. Например, винаги пишем код, винаги го тестваме (по един или друг начин), винаги мислим за изискванията (документирани или не), винаги имаме списък със задачи (backlog) – експлицитен или имплицитен – и винаги имаме план – независимо дали е записан на хартия или е само в главите ни.

След това трябва да разберем смисъла на методите и процесите и да ги обясним в термините на ядрото. Можем да съберем всички съществуващи практики, да ги изчистим от козметичните разлики и да получим един набор от основни и важни дейности, които да бъдат от реална полза за екипите, разработващи софтуер. Те трябва да залегнат и в учебните планове на университетите, така че от там да излизат хора, разбиращи процеса на софтуерното производство в неговата същност и да могат да фокусират своите усилия в производството на полезни и удобни за потребителя продукти.

По-нататък авторът описва в детайли ползата за бизнеса, за софтуерната индустрия като цяло, за програмистките екипи и са академичната общност от една такава теория, изцяло ориентирана към практиката. Съветвам ви да прочетете цялата статия, за да придобиете по-добри впечатления за идеята.

За да бъде цялото усилие от реална полза, е много важно участието на хората, занимаващи се със създаването на софтуерни продукти. Затова и авторът приканва всеки, който има идеи или желание да сподели опит, да му пише на оставения имейл, за да може онова, което се получи като краен продукт, да произлиза от действителността и да носи реална полза за всички. Всеки, който иска, би могъл да даде своите идеи и предложения на Ivar Jacobson и неговия екип, а аз ще очаквам да споделите вашите мисли и коментари тук.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Open Agile Румъния

Майк Рам — Tue, 19 May 2009 07:58:46 +0000

Open Agile е първото голямо събитие в Румъния, посветено на управлението на софтуерното производство с гъвкави (Agile) методи. То ще се проведе на 22 и 23 май 2009 г. в University Politehnica в Букурещ.

Конференцията обещава да бъде интересна, като се има предвид, че сред лекторите са Ken Schwaber (на снимката) – един от създателите на най-успешния и най-популярен Agile метод – Scrum и Jurgen Appelo – един от най-популярните блогъри в света в областта на управлението на софтуерни проекти.

Хубаво е, че събития с такова високо качество в областта на софтуерната индустрия започват да се провеждат и в нашия, балкански регион. Надявам се, че скоро и нашата професионална общност ще узрее за подобни срещи.

У нас активността е насочена предимно в технически конференции, фокусирани върху новости в програмирането. Събития като Microsoft Days и DevReach вече са се превърнали в успешна традиция. Но разработването на софтуерни продукти отдавна не е само програмиране, а една цяла индустрия, която има всички характеристики на всеки друг бизнес. За съжаление, у нас все още мисленето на хората, работещи в тази индустрия, е насочено предимно в производството, т. е. в програмирането, а области като управлението и маркетинга на софтуерни продукти все още остават на заден план.

Конференцията Open Agile Romania обещава да бъде интересна и полезна. Не е много далеч, а и участието не е много скъпо. За съжаление, аз няма да мога да присъствам, но ще се радвам онези, които успеят да отидат, да споделят своите впечатления на страниците на PM Stories.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Управлението на проекти е организиран здрав разум

Майк Рам — Tue, 14 Apr 2009 14:53:30 +0000

Project Management Institute (PMI), може би най-авторитетната организация в областта на проектното управление, издадоха нова, четвърта версия на основния си документ – The Guide to Project Management Body Of Knowledge (PMBOK®) – и в същото време създадоха серия от стандарти, които дефинират “правилния” начин за управление на проекти.

За съжаление, новата версия на PMBOK® се различава от предишната съществено, което повдига въпроса доколко това може да бъде стандарт, след като постоянно се променя?

Този въпрос поставя и Dr. James T. Brown в своя блог. Една от ключовите промени, която според него не само е ненужна, но и ще обърка твърде много практикуващите проектни мениджъри, е подмяната на тройката ограничения (обхват, срок, цена) с шесторка – обхват, качество, срок, бюджет, ресурси и риск. Тук наистина може да се спори дали някои от тези характеристики не са част от другите.

По този повод той казва:

PMI нарича едно нещо “стандарт” и след това го променя. По-лошото е, че така изпадат в риск да девалвира стойността на PMP сертификатите, защото сега проектните мениджъри ще се сертифицират върху нов набор от основни понятия… Един стандарт не е задължително да бъде перфектен, но той трябва наистина да бъде стандарт (т.е. установен), за да може ефективно да изпълнява целите си!

Статията е много емоционална и до голяма степен аргументите на д-р Браун са валидни. Но, както той сам успокоява читателите си, не бива да забравяме, че принципите на успешния проджект мениджмънт са вечно валидни и ако ги знаете и използвате правилно, вие ще постигнете успех, независимо дали са включени в поредната версия на PMBOK® или не. Защото

Управлението на проекти не е нищо друго освен структуриран и организиран здрав разум!

Толкова е просто и в същото време толкова трудно за изпълнение…

Вижте тук за повече информация относно промените в четвъртата версия на PMBOK®. Самият документ може да се купи от сайта на PMI. За съжаление, не се разпространява безплатно.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: