Някой, управлявал проекти в продължение на години, може да ви каже, че в тази работа има малко слава и признание. Всеки ден местим планини, за да постигнем и доставим това, което клиентът очаква, без дори да си поемем дъх, и накрая няма нито триумф, нито овации. Управлението на проекти често изглежда като професия, която носи минимално признание, и с течение на времето води до усещане за разочарование. В тази статия бих искал да засегна този привиден проблем и да споделя моята собствена гледна точка, за да вдъхна една нова отдаденост и гордост от нашата професия.

Ироничното е, че ако един PM е добър в своята работа, много малко хора ще го забележат, защото крайният ефект е проект с минимални сътресения и спокоен, постоянен прогрес. На практика това означава, че няма нищо за отбелязване и в случая това е супер. Ние работим с нашите екипи сякаш те са перфектно синхронизиран оркестър. С времето този успех се превръща в нещо нормално и очаквано, и внимание привличат само сериозни предизвикателства и грешки.

В моята практика, проектите, които привличат най-голямо внимание, са тези, които водят до неуспех или недоволство. Ангажиментите, които сме поели, привличат вниманието на всички заинтересовани и поставят шефа на проекта под микроскоп – не точно онова позитивно внимание, което търсим!
С това не искам да кажа, че няма неизречена благодарност както от екипа разработчици, така и от мениджмънта, и от клиентите. Поради това, че нашата основна задача е да осигурим успеха, когато го постигнем, това просто означава, че сме си свършили работата. В резултат, дори и най-трудните ни постижения могат да минат незабелязани. Затова удовлетворението трябва да идва от другаде, а не от публичното признание.

Тези разсъждения ни връщат към въпроса какъв тип личност е най-подходяща за ролята на проджект мениджър – според мен той трябва да бъде независим, безстрашен и мислещ. Някой, който не разчита на другите за постоянно одобрение и потвърждение, а изпитва чувство на гордост и удовлетворение отвътре. Това е напълно възможно – да мотивираш себе си чрез професионалния успех. Като ръководители на проекти, ние трябва да поставим индикатори за производителност (key performance indicators) и за себе си.

Една проста цел би била да извършваме постоянно подобрение на собствения си стил на работа или пък да постигнем по-високо ниво на доходност от всяка следваща инициатива. Този подход е особено важен там, където формален PM отдел не съществува. Поставените цели ще ни осигурят оценка за нашето подобрение и ще ни помогнат да поддържаме фокуса си върху професионалното усъвършенстване.

Аз открих също така огромно удовлетворение в менторството и в това да помагаш на другите да оптимизират производителността си – израствайки в своята роля, сподели това, което си научил с другите, като начин за развитие на собствените си способности.

Човек може да открие огромно удоволствие в тази професия – положителната реакция може и да не идва винаги от външни източници, но аз вярвам, че човек сам е най-добрия съдник на собствената си работа. Оценете собствените си успехи и се стремете към повече и по-големи успехи в процеса на работа. Дори и да не е видимо за вас, хората ще го забележат.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Защо хората мразят процесите
• В търсене на теория за софтуерното производство
• Open Agile Румъния
• Управлението на проекти е организиран здрав разум
• Полезни връзки: Най-важните неща за един PM, нова безплатна е-книга, манифест на сложността