Така започва Кришна Кумар своята статия The Sandwich Situation, в която разсъждава над ролята на проджект мениджъра, сравнявайки я със сандвич, в който плънката е притисната от двете страни. Понякога натискът е доста силен и сравненията, които идват наум са по-скоро с чук и наковалня, отколкото със сандвич.

Дали, обаче, концепцията за “междинното звено” е достатъчно ефективна? Това е въпросът, който Кришна задава и се опитва да му намери отговор. Няма ли да е по-просто и по-евтино, ако спонсорите сами си управляват работните екипи?
Тази идея, макар и звучаща изкусително за някого, има много недостатъци, твърди Кришна. Дори и да се отървеш от длъжността, има задачи, които са типично проджект мениджърски. Те включват оценката на времето и сложността на работата, планирането, контролът над обхвата, управлението на риска, коррдиниране на работата с други групи и много други. Може да наречете човека, който върши тази работа, “старши програмист” ако щете, но това са си задачи на project management.

Ако пък назначите на такава позиция програмист, който няма необходимите теоретични знания или практически опит, на него ще му бъде много трудно да се справи с тази задача и има голяма вероятност проектът да се провали.

Наличието на делегиран проджект мениджър създава разделение между спонсорите и софтуерните инженери, което може да бъде много полезно. Например, ако има разногласие по въпроса за сроковете, проджект мениджъра е този, който може най-успешно да изиграе ролята на посредник между двете страни, тъй като има реален поглед върху нуждите на бизнеса от една страна и реалните технически предизвикателства, от друга. ПиЕм-ът не би трябвало да е емоционално обвързан към нито една от страните (интересно мнение!) и поради това може да свърши чудесна работа по отношение на установяване на правилните изисквания у всяка една от страните.

Възможно е, обаче, проджект мениджърът да донесе и вреда, твърди Кришна, ако нещата вървят добре, а той започне да се взема твърде насериозно и реши да over-manage (прекалено да управлява) проекта, като това може да се изрази например в твърде много на брой, прекалено дълги и безсмислени събрания. Аз не мисля, че това се случва от скука, по-скоро съм срещал такива случаи, когато проектът тръгне да изостава със сроковете, а самият проджект мениджър не знае какво да предприеме и безпомощно търси решение в многобройни и безплодни мийтинги.

Все пак, статията е полезна с това, че дава още един щрих към професията на проджект мениджъра и е повод за оценка на нашата собствена ситуация. Заслужава си да я прочетете цялата.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Вижте и тези публикации:

• PM хумор – PM трагедия в пет куплета
• Ако “Властелинът на пръстените” беше проект…
• Еволюцията на проджект мениджъра
• 10 стъпки в кариерата на проджект мениджъра
• Изследване върху професията на проджект мениджъра