Но след като човек почете малко повече от неговия пост, както и от статията, която той цитира, започва да разбира, че всъщност няма нищо ново под слънцето – просто едно ново, модно название за нещата, които вече познаваме.

Очевидно весиите 1.0 и 2.0 са измислени от “аджилистите” (или “сектата на гъвкавите”, както казва Светлин Наков от БАРС). Грубо казано, PM 1.0 се отнася за класическите или “тежки” методологии за управление на проекти (в далечните, тъмни времена). Те се фокусират върху големи проекти, радути бюджети и огромни екипи от хора. Грозни Gantt charts, много stakeholders, срокове отвъд хоризонта и (забележете!) очакван провал! PM2.0 пък съответно има само положителни характеристики: малки екипи, създадени от умни и мотивирани хора (това изглежда означава, че големите проекти се изпълняват от тъпи хора!), бърз ритъм на работа, обратна връзка, комуникативност и т.н.

Мирише на религиозна война още отдалече, че даже не си струва да се коментира. Във връзка с агресивното и на моменти фундаменталистко поведение на “гъвкавите”, Glen Alleman в своя блог Herding Cats казва, че ако искаш да покажеш предимствата на гъвкавите методологии, не трябва да ги сравняваш с водопадния модел, както правят те, защото “Водопадът е мъртъв, мъртъв, мъртъв“. Вече никой не ползва водопадната методология, защото наистина е стара и не е достатъчно гъвкава. Съвременните версии на “класическите” подходи към управлението на проекти, като PMBOK и Prince2 например, също както “agile” подходите очакват промяната и са готови за нея, така че да ги наричаме “тежки” или “ръждясали” вече не е уместно.

Това, което е привлякло вниманието на Бас (както и моето), е идеята за “социален проджект мениджмънт”. Той твърди, че:

Стила на управление на проекти, както и помощните средства трябва да бъдат “социални”, сега повече от всякога. Пейзажът на проектите става мобилен, мулти-културен, 24×7, силно разпръснат и даже се разтича.

Това означава, че тази ситуация ще повиши риска от попадане в някои социални капани, за които Бас предупреждава, като изтъква трите най-важни:

1. Комуникационен капан: правилното разбиране на нуждите на всички stakeholders в проекта;
2. Капан на доверието: да изпуснеш контрола и да се надяваш, че хората ще продължат да си изпълняват задачите;
3. Капан на изолацията: липса на чувство за принадлежност към проекта поради географски и културни различия, както и часова разлика.

Това е Project Management 3.0 и наистина голямото предизвикателство за него ще бъде точно социалния аспект. Според Bas de Baar, това е мястото, където социалния софтуер може да бъде от голяма полза. Не само като средство за съвместна работа, но също така и за създаването на усещане за обществена принадлежност, за повишаване на доверието и стимулиране на отворена комуникация.

Можете да прочетете целия му пост тук.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Вижте и тези публикации:

• Още за проектните спонсори
• Професия ли е Project Management?
• Най-добрият project management процес
• Препоръчано четиво: Project Management, System Architecture, Business Analysis
• Новият дом на блога за управление на софтуерни проекти