Любовта ми към управлението на проекти, обаче, не изстина – все пак, това е дейността, в която станах истински професионалист и в която вярвам, че мога да бъда полезен на много хора със знанията си и с опита си. Затова, след известна пауза реших да пробвам отново със семинарите по управление на проекти, като този път реших да бъдат по-кратки, но по-стегнати, по-малко официални и луксозни, но повече насочени към това да бъдат полезни, решавайки конкретни практически проблеми и казуси.

В началото тръгна трудно – може би все още мнозина са в плен на мисълта, че спасението от кризата е затваряне в черупка и спиране на всякакви разходи, започвайки с обученията, – но въпреки това открих хора, които живо се интересуват от проблемите в проектното управление и то не за да изпъкнат като ръководители, а просто, защото търсят решение на проблемите, възникващи в работата.  Попаднах на хора, които не чакат шефът им да ги прати на обучение, а сами извадиха пари от джоба си и дойдоха на мои семинари, защото искаха да бъдат по-успешни от преди.

Днес, след няколко проведени семинара, съм щастлив да отбележа, че имам клиенти, които макар и малко на брой, се превърнаха в истински фенове, приятели и партньори, и да работя за тях е истинско удоволствие за мен.

Нещо повече, разбрах, че за тях онова, което правя, е полезно и ценно и те дори са готови да го споделят със света, което ме изпълва с огромна благодарност. И за да не звуча голословно – ето няколко примера от последния семинар, който проведох на 08.02.2011, посветен на управлението на риска в проекти:

Още по време на семинара, Марио Пешев (@mpeshev) пусна няколко положителни коментара в Twitter, които завършиха с изказването “семинарът беше много силен, радвам се особено на практическите упражнения“. По-късно той написа цяла статия в блога си, посветена на отминалия семинар, в която отново подчерта, че за него най-полезни са били практическите упражнения, защото знанията, които е получил на семинара, е могъл да ги оползотвори още на следващия ден.

Мариана Евлогиева, в типичния си хумористичен и закачлив стил също посвети един пост в блога си на семинара, в който ме поставя редом с такива титани на интелектуалната мисъл като Къци Вапцаров (“Риск печели, риск губи”) и Христо Стоичков (“Който ни рискува – ни пичели”), но ако махнем шегата настрана, ще видим, че тя е открила за себе си ползите от анализа на рисковете, който може да разкрие десетки, ако не и стотици рискове, които не само могат да се превърнат в препъни-камъни за проекта, ами и в “истински канари”, които да не можем да заобиколим. И най-важното, което Мариана споделя, е че това не бива да ни плаши и паникьосва, а да ни помогне да си изградим успешна стратегия за предотвратяване на негативния ефект на такива събития.

Благодарен съм и на Радислав Кондаков, който още за първия семинар по новата ми програма написа, че съм “дългогодишен специалист“, “опитен трейнър” и “атрактивен лектор” и че моите семинари са не само полезни, но и забавни. Признавам си, че чак се изчервих, като го прочетох – толкова хубави думи за себе си не бях срещал дотогава.

Но онова, което ме накара да разбера, че съм на прав път, онова, което ми вдъхна нови сили и енергия да продължавам по този път, беше краткия но категоричен коментар на Петър Николов в Twitter:

Най-ефективният семинар изобщо в който съм участвал досега!

Нищо повече не мога да добавя, освен:

Благодаря ви, приятели! Продължаваме напред заедно!

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Spooning – една пародия на Pair Programming
• За плановете и планирането
• Вероятност за риск
• Как се справяте с рисковете?
• 10 проблема при преговорите с клиенти. Част 1 – избор на методология и избор на клиент

Програмистите са особено племе. Хем са най-обикновени служители (т.е. не изпълняват никакви ръководни функции), хем са високо квалифицирани, скъпи и трудно заменяеми. Това принуждава мениджмънта да се опитва да “изстиска” максимална производителност от тях. Само че, поради навик или поради ограничено мислене, единственият механизъм, който повечето мениджъри прилагат, е увеличаване на работното време. За съжаление, той винаги води до изтощаване – физическо и психическо – и до напускането на програмиста, което едва ли е бил целения резултат.

Ето няколко съвета, които ако не пряко, то косвено могат също да доведат до повишаване на производителността на програмиста, без да разрушават неговата мотивация или здраве.

1. Поддържайте съвременни хардуерни конфигурации.

Съвременните информационни технологии се развиват с главоломна скорост. Един компютър, който миналата година е бил последен писък на технологията, днес вече е не само морално остарял, но и не достатъчно ефективен. Ако някои процедури, като компилирането, например, отнемат по 5 минути, това води не само да чиста загуба на време (особено ако тази дейност се извършва по няколко пъти на ден), но и прекъсва творческата мисъл на програмиста. Понякога изчакването на подобна операция може да го изнерви, с което допълнително се нарушава работния му ритъм. Връщането в режим на креативно мислене, може да отнеме до половин час на всяко едно прекъсване. Като вземем предвид и факта, че цената на хардуера е значително по-ниска от заплатата на програмиста, ще разберем, че наистина няма смисъл да се пести от разходите по техническото оборудване, защото качествения хардуер несъмнено води до по-висока производителност.

2. Не карайте програмистите да “откриват топлата вода”.

Купете всички компоненти, визуални контроли и библиотеки, които екипът прецени, че могат да свършат работа. Щом едно нещо е разработено от други хора и може да влезе в употреба – купете го, вместо да карате вашите програмисти да го разработват наново. Възползвайте се от труда и времето, които други хора са инвестирали, вместо да ги инвестирате и вие. Не карайте вашия екип да открива топлата вода отново, а ги фокусирайте върху специфичните особености на предметната област, която автоматизирате.

3. Създайте комфорт на работното място.

Работата на програмиста е свързана с целодневно седене на едно място и взиране в екрана на монитора. Поради това, удобните бюра и столове, качествените монитори, клавиатури и мишки, са естествено необходими за качествената работа на програмистите. Един човек, който страда от болка в ставите или в кръста поради неудобна мишка или стол, не може да работи качествено. За да работи максимално ефективно, човек трябва да бъде здрав. Качествените мебели гарантират доброто здраве на екипа.

Към тази точка трябва да се добави доброто проветрение и отопление на офиса.

4. Не губете времето на хората излишно.

Някои мениджъри изпитват някакво нарцистично желание да говорят дълго и безцелно пред хората и затова организират чести, продължителни и безполезни срещи, на които присъствието на целия екип е задължително. Това е сериозен принос към намаляване на ефективността на програмистите. За да го избегнете, спазвайте следните правила:

• Организирайте екипни срещи само ако са крайно наложителни
• На срещите поканете само хората, които имат отношение към темата
• Изгответе предварителен дневен ред и се придържайте строго към него
• Планирайте срещите за не повече от 30 минути

5. Погрижете се за професионалното обучение и развитие на екипа

Много често, още при постъпването си на работа, хората биват засипани със задачи и тяхното ежедневие още от първия ден се превръща в “гасене на пожари”. Случва се така, че дори и да могат да решат някой технически проблем, доста програмисти не разбират смисъла на това, което правят. Отделно, новите технологии, които се появяват на пазара, често биват игнорирани под претекст, че имаме твърде много работа.

Изключително важно е, за да могат програмистите да се развиват професионално и да могат да си вършат работата с разбиране, да се създаде система на наставничество (mentorship). Хората с повече опит и знания трябва да ги предават на по-младите си колеги, обучавайки ги в процеса на работа. За целта, при планиране на задачите, винаги трабва да се оставя време както за обучение в предметната област на фирмата, така и за разучаване и тестване на новите продукти, които излизат на пазара. Твърде вероятно е някой нов продукт да може да реши нашите технологични проблеми и да ускори производителността на екипа.

6. Правете ревюта на кода (code reviews)

Ревютата на кода са отдавна доказана добра практика в програмирането, въпреки че все още не се практикува достатъчно масово. Този подход не само създава унифициран стил в писането на код, но и дава възможност да се отстраняват съществени греши още в зародиш, спестявайки изключително ценно време и ресурси от по-късните фази. Чрез ревютата на кода програмистите могат и да обменят идеи, които да доведат до измислянето на ефективни решения, ускоряващи процеса на работа или повишаващи качеството на разработвания продукт.

Сигурно вие можете да се сетите и за други добри идеи, които биха довели до повишаване на производителността на програмистите, вместо традиционното удължаване на работния ден. Ще се радвам да ги споделите в коментар по-долу.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• Класическите грешки: Демотивация на екипа
• Да си се похваля или “който рискува – пичели”
• Петък – ден на майстора. Забавни компютърни цитати
• Какво знаят опитните проджект мениджъри?
• Хиляда лева за мотивация. Резултати от анкетата