PM Stories » Лични

Да си се похваля или “който рискува – пичели”

Майк Рам — Sun, 20 Feb 2011 11:09:47 +0000

Преди близо 4 години започнах да се занимавам със собствен бизнес и едно от нещата, които още тогава реших, че ще правя, беше воденето на семинари и обучения по управление на проекти. Тази дейност тръгна през 2007 г. с променлив успех, докато в края на 2008 вече интересът към моите обучения драстично намаля. Не знам дали това беше в резултат на кризата, дали защото хората просто не се интересуват особено от темата за управление на проекти, или пък защото просто не съм се представил достатъчно добре. В крайна сметка, наложи се за известно време да прекратя семинарите по управление на проекти към моята фирма и да се отдам на специализирани частни обучения, които в онзи момент бяха по-изгоден бизнес.

Любовта ми към управлението на проекти, обаче, не изстина – все пак, това е дейността, в която станах истински професионалист и в която вярвам, че мога да бъда полезен на много хора със знанията си и с опита си. Затова, след известна пауза реших да пробвам отново със семинарите по управление на проекти, като този път реших да бъдат по-кратки, но по-стегнати, по-малко официални и луксозни, но повече насочени към това да бъдат полезни, решавайки конкретни практически проблеми и казуси.

В началото тръгна трудно – може би все още мнозина са в плен на мисълта, че спасението от кризата е затваряне в черупка и спиране на всякакви разходи, започвайки с обученията, – но въпреки това открих хора, които живо се интересуват от проблемите в проектното управление и то не за да изпъкнат като ръководители, а просто, защото търсят решение на проблемите, възникващи в работата. Попаднах на хора, които не чакат шефът им да ги прати на обучение, а сами извадиха пари от джоба си и дойдоха на мои семинари, защото искаха да бъдат по-успешни от преди.

Днес, след няколко проведени семинара, съм щастлив да отбележа, че имам клиенти, които макар и малко на брой, се превърнаха в истински фенове, приятели и партньори, и да работя за тях е истинско удоволствие за мен.

Нещо повече, разбрах, че за тях онова, което правя, е полезно и ценно и те дори са готови да го споделят със света, което ме изпълва с огромна благодарност. И за да не звуча голословно – ето няколко примера от последния семинар, който проведох на 08.02.2011, посветен на управлението на риска в проекти:

Още по време на семинара, Марио Пешев (@mpeshev) пусна няколко положителни коментара в Twitter, които завършиха с изказването “семинарът беше много силен, радвам се особено на практическите упражнения“. По-късно той написа цяла статия в блога си, посветена на отминалия семинар, в която отново подчерта, че за него най-полезни са били практическите упражнения, защото знанията, които е получил на семинара, е могъл да ги оползотвори още на следващия ден.

Мариана Евлогиева, в типичния си хумористичен и закачлив стил също посвети един пост в блога си на семинара, в който ме поставя редом с такива титани на интелектуалната мисъл като Къци Вапцаров (“Риск печели, риск губи”) и Христо Стоичков (“Който ни рискува – ни пичели”), но ако махнем шегата настрана, ще видим, че тя е открила за себе си ползите от анализа на рисковете, който може да разкрие десетки, ако не и стотици рискове, които не само могат да се превърнат в препъни-камъни за проекта, ами и в “истински канари”, които да не можем да заобиколим. И най-важното, което Мариана споделя, е че това не бива да ни плаши и паникьосва, а да ни помогне да си изградим успешна стратегия за предотвратяване на негативния ефект на такива събития.

Благодарен съм и на Радислав Кондаков, който още за първия семинар по новата ми програма написа, че съм “дългогодишен специалист“, “опитен трейнър” и “атрактивен лектор” и че моите семинари са не само полезни, но и забавни. Признавам си, че чак се изчервих, като го прочетох – толкова хубави думи за себе си не бях срещал дотогава.

Но онова, което ме накара да разбера, че съм на прав път, онова, което ми вдъхна нови сили и енергия да продължавам по този път, беше краткия но категоричен коментар на Петър Николов в Twitter:

Най-ефективният семинар изобщо в който съм участвал досега!

Нищо повече не мога да добавя, освен:

Благодаря ви, приятели! Продължаваме напред заедно!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

101 RSS абоната

Майк Рам — Tue, 11 Nov 2008 12:37:54 +0000

Днес е ден за малка блогърска гордост – разглеждайки отчетите на Feedburner, забелязах, че два от моите блогове – PM Stories и Нова работа – едновременно са преминали “психологическата граница” от 100 RSS абоната, отбелязвайки и двата по 101 абоната.

Този блог все още има твърде скромно присъствие в българското интернет пространство – читателите му през уеб сайта са все още твърде малко, – но постоянното увеличаване на броя на RSS абонатите, говори, че моите читатели са доста добре запознати със съвременните технологии, и че това, което публикувам тук, е интересно, макар и за една малка група професионалисти.

Вярвам, че причината да четете този блог, е вашият стремеж към професионално израстване и ще се радвам и вие да ми помогнете да издигнем този блог на по-високо професионално равнище с конструктивни коментари, а защо не и с добре написани статии? Вратата е отворена за всеки, който има добри идеи!

Благодаря на всички читатели и абонати! Надявам се с ваша помощ да направим този блог едно стойностно място за среща на професионалистите в управлението на ИТ проекти и разработката на софтуерни продукти.

Вижте и тези публикации:

Промяната – необходимото зло или естествена форма на прогреса

Майк Рам — Wed, 27 Feb 2008 10:54:23 +0000

Промяната е нещо, което повечето хора не обичат. Рутината и навика лесно завладяват нашето съзнание и винаги се чувстваме по-удобно в познатите коловози на ежедневието, отколкото в плашещите дебри на непознатото.

Промяната е най-големият страх за всички проджект мениджъри. Голяма част от методологиите и теориите на управлението разчитат, че нещата ще бъдат относително стабилни. Плановете, които правим постоянно, имат по-голяма стойност, ако обстоятелствата не се променят.

Така е, но животът постоянно ни показва, че е динамичен и променлив и колкото повече се съпротивляваме срещу този факт и не искаме да приемем промяната, която се случва около нас, толкова повече страдаме.

Този, който приеме промяната и я използва, има по-голям шанс за успех от онзи, който си затваря очите за нея или яростно я отрича. Промяната е това, което движи прогреса. Понякога е досадно неудобство, което нарушава собствения ни комфорт, а друг път е тежък стрес, който може да ни доведе до отчаяние, но в крайна сметка, това е животът и този, който не го разбира, губи.

Попаднах на един пост, озаглавен 50 причини да не се промениш, където авторите са събрали най-популярните оправдания за това да отречеш промяната и са ги представили като една стена от бележки. Колко пъти сте чували (или изричали):

Това не може да стане
Нямам време
Твърде сложно е
Твърде скъпо е
И така си ни е добре
Това не е моя работа

Дали тези оправдания не са защитна реакция на човек, който не иска да види промяната или просто се страхува от нея?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Рекламно съобщение: Посетете курса по основи на управлението на софтуерни проекти, който ще се проведе на 13.03.2008 г. в София. Повече информация за него можете да намерите тук, в блога Спри и помисли! и на официалния сайт на RammSoft.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Новият дом на блога за управление на софтуерни проекти

Майк Рам — Sun, 06 Jan 2008 16:09:39 +0000

Добре дошли на страниците на PM Stories – блогът за разработка на софтуер и управление на проекти!

Започнах да пиша по тази тема преди няколко месеца в моя първи блог Спри и помисли!, но реших, че темата за software engineering и project management си заслужава свое собствено място, където да се концентрира интереса на програмисткото братство, и където (надявам се) да се включат повече хора в дискусиите, а защо не и като автори?

Този блог има и версия на английски език, но не всички постове са еднакви. Постовете на английски език третират теми, които засягат професията на софтуерния разработчик и на проджект мениджъра в по-общ смисъл и биха били интересни за читатели от целия свят. Постовете на български език са свързани с теми от нашата действителност, които са по-важни за нас, отколкото за чужденците. Надявам се, че тези от вас, които могат да четат на английски, ще намерят интересни неща и в английската версия на блога.

Ще се радвам, ако сред вас има желаещи да станат автори в този блог. Вярвам, че по този начин ще успеем да направим този блог истински полезен източник на информация в областта на софтуерното производство и управлението на проекти.

Добре дошли в PM Stories!

Вижте и тези публикации:

Ден на програмиста

Майк Рам — Thu, 13 Sep 2007 08:18:00 +0000

Днес ме подсетиха с една статия в българската Уикипедия, че днес бил “неофициалния” ден на програмиста. То едва ли някой някога ще го обяви официално, но пък на кой ли му пука – важното е да има повече празници! А ние обичаме да празнуваме!

Логиката била, че днес, 13-ти септември, е 256-ия ден в годината, а 256 е важно и любимо число за нашего брата програмиста. Хубава идея, но аз бях чувал и за 128-ия ден на годината, а защо пък да не празнуваме и 42-ия ден? Едва ли някой не вярва в магическите способности на числото 42?

Навремето, когато бях млад студент в първи курс на Университета, в моята компания си измислихме друга дата, при това с алгоритъм с “if”. Обявихме за празник на програмиста първата събота на април, която не е първи април (защото той си е друг празник). Ако първата събота е първи, тогава празнуваме на осми април. А защо по това време? Ами, защото тогава вече започва да става топло и може да се отиде някъде на пикник на свеж въздух. Ние може да сме програмисти, но не сме къртици и ценим слънцето и въздуха, както всяко друго човешко същество, ако мога така да се изразя.

Та така, днес е празник и той трябва да бъде почетен.
Поздравявам всички колеги, които работят в сферата на информационните технологии или се чувстват програмисти.

Честит ден на програмиста! Честит празник!
Ура, другари! И наздраве!