Да си се похваля или “който рискува – пичели”
Преди близо 4 години започнах да се занимавам със собствен бизнес и едно от нещата, които още тогава реших, че ще правя, беше воденето на семинари и обучения по управление на проекти. Тази дейност тръгна през 2007 г. с променлив успех, докато в края на 2008 вече интересът към моите обучения драстично намаля. Не знам дали това беше в резултат на кризата, дали защото хората просто не се интересуват особено от темата за управление на проекти, или пък защото просто не съм се представил достатъчно добре. В крайна сметка, наложи се за известно време да прекратя семинарите по управление на проекти към моята фирма и да се отдам на специализирани частни обучения, които в онзи момент бяха по-изгоден бизнес.
Любовта ми към управлението на проекти, обаче, не изстина – все пак, това е дейността, в която станах истински професионалист и в която вярвам, че мога да бъда полезен на много хора със знанията си и с опита си. Затова, след известна пауза реших да пробвам отново със семинарите по управление на проекти, като този път реших да бъдат по-кратки, но по-стегнати, по-малко официални и луксозни, но повече насочени към това да бъдат полезни, решавайки конкретни практически проблеми и казуси.
В началото тръгна трудно – може би все още мнозина са в плен на мисълта, че спасението от кризата е затваряне в черупка и спиране на всякакви разходи, започвайки с обученията, – но въпреки това открих хора, които живо се интересуват от проблемите в проектното управление и то не за да изпъкнат като ръководители, а просто, защото търсят решение на проблемите, възникващи в работата. Попаднах на хора, които не чакат шефът им да ги прати на обучение, а сами извадиха пари от джоба си и дойдоха на мои семинари, защото искаха да бъдат по-успешни от преди.
Днес, след няколко проведени семинара, съм щастлив да отбележа, че имам клиенти, които макар и малко на брой, се превърнаха в истински фенове, приятели и партньори, и да работя за тях е истинско удоволствие за мен.
Категории: Курсове и семинари, Лични, Управление на проекти | 5 коментара
101 RSS абоната
Днес е ден за малка блогърска гордост – разглеждайки отчетите на Feedburner, забелязах, че два от моите блогове – PM Stories и Нова работа – едновременно са преминали “психологическата граница” от 100 RSS абоната, отбелязвайки и двата по 101 абоната.
Този блог все още има твърде скромно присъствие в българското интернет пространство – читателите му през уеб сайта са все още твърде малко, – но постоянното увеличаване на броя на RSS абонатите, говори, че моите читатели са доста добре запознати със съвременните технологии, и че това, което публикувам тук, е интересно, макар и за една малка група професионалисти.
Вярвам, че причината да четете този блог, е вашият стремеж към професионално израстване и ще се радвам и вие да ми помогнете да издигнем този блог на по-високо професионално равнище с конструктивни коментари, а защо не и с добре написани статии? Вратата е отворена за всеки, който има добри идеи!
Благодаря на всички читатели и абонати! Надявам се с ваша помощ да направим този блог едно стойностно място за среща на професионалистите в управлението на ИТ проекти и разработката на софтуерни продукти.
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.
Промяната – необходимото зло или естествена форма на прогреса
Промяната е нещо, което повечето хора не обичат. Рутината и навика лесно завладяват нашето съзнание и винаги се чувстваме по-удобно в познатите коловози на ежедневието, отколкото в плашещите дебри на непознатото.
Промяната е най-големият страх за всички проджект мениджъри. Голяма част от методологиите и теориите на управлението разчитат, че нещата ще бъдат относително стабилни. Плановете, които правим постоянно, имат по-голяма стойност, ако обстоятелствата не се променят.
Така е, но животът постоянно ни показва, че е динамичен и променлив и колкото повече се съпротивляваме срещу този факт и не искаме да приемем промяната, която се случва около нас, толкова повече страдаме.
Категории: Лидерство, Лични, Управление на проекти | 1 коментар
Новият дом на блога за управление на софтуерни проекти
Добре дошли на страниците на PM Stories – блогът за разработка на софтуер и управление на проекти!
Започнах да пиша по тази тема преди няколко месеца в моя първи блог Спри и помисли!, но реших, че темата за software engineering и project management си заслужава свое собствено място, където да се концентрира интереса на програмисткото братство, и където (надявам се) да се включат повече хора в дискусиите, а защо не и като автори?
Този блог има и версия на английски език, но не всички постове са еднакви. Постовете на английски език третират теми, които засягат професията на софтуерния разработчик и на проджект мениджъра в по-общ смисъл и биха били интересни за читатели от целия свят. Постовете на български език са свързани с теми от нашата действителност, които са по-важни за нас, отколкото за чужденците. Надявам се, че тези от вас, които могат да четат на английски, ще намерят интересни неща и в английската версия на блога.
Ще се радвам, ако сред вас има желаещи да станат автори в този блог. Вярвам, че по този начин ще успеем да направим този блог истински полезен източник на информация в областта на софтуерното производство и управлението на проекти.
Добре дошли в PM Stories!
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл
Категории: Лични, Разработка на софтуер, Управление на проекти | Няма коментари
Ден на програмиста
Днес ме подсетиха с една статия в българската Уикипедия, че днес бил “неофициалния” ден на програмиста. То едва ли някой някога ще го обяви официално, но пък на кой ли му пука – важното е да има повече празници! А ние обичаме да празнуваме! 
Логиката била, че днес, 13-ти септември, е 256-ия ден в годината, а 256 е важно и любимо число за нашего брата програмиста. Хубава идея, но аз бях чувал и за 128-ия ден на годината, а защо пък да не празнуваме и 42-ия ден? Едва ли някой не вярва в магическите способности на числото 42?
-
RSS абонамент
Препоръчвам ви
Връзки
Авторски права
-
Admin
