Внимавайте с изискванията на клиента!
Всеки от нас вероятно се е сблъсквал с така нареченото “пропълзяване на изискванията” (scope creep), когато в процеса на работа клиентът се сеща, че към вече договорените изисквания трябва да се добавят нови, иначе продуктът, който изработваме за него, няма да му свърши добра работа. Това, на което попаднах, обаче, направо ме изуми.
Статистиката от доклада Chaos
Graig Brown от блога Better Projects представи една статистика от доклада Chaos на Standish Group от 2002 г., в която се вижда, че цели 45% от изискванията, които клиентът е включил в проекта и са били реализирани, в крайна сметка въобще не се ползват. (Цъкнете върху картинката за по-голямо изображение.)
Като добавим и 19-те процента на много рядко използвани изисквания, положението придобива трагични размери. На практика, едва 20% от изискванията на клиента влизат в активна употреба. Това означава, че огромно количество труд и енергия на проектиния екип са отишли на вятъра.
Какъв е изводът?
Изводът е, че трябва много по сериозно да се акцентира върху бизнес анализа. Да се проучат по-добре нуждите и навиците на потребителя и да се отсеят ненужните и неважни изисквания.
Най-добрата практика е да се открият най-важните изисквания, без които системата не би могла изобщо да тръгне. След това да се обособят в един проект само те. Всичко останало да мине за следваща итерация. По този начин, след като получи ядрото на желания продукт с най-важната функционалност, клиентът ще има по-голяма яснота каква е реалната му нужда от всички останали изисквания и дали има смисъл да плаща, за да му се изработят неща, от които няма особена полза.
Така че – внимавайте с изискванията! Анализирайте ги детайлно и ги обсъдете неколкократно с възложителя, преди да ги включите в заданието. Иначе, в края на проекта ще бъдете затрупани с работа, клиентът ще недоволства, че закъснявате и няма да иска да си плати. А в крайна сметка дори няма да ползва всички глезотии, които си е поискал.
Трябва да бъдем малко по-критични към техните изисквания. Това, в крайна сметка е за доброто и на двете страни.
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.
Така е, клиентите винаги искам много неща, без да знаят защо, просто им е хрумнало че е яко и го искат. А това че не им трябва не им и минава през ума.
На мен ми се е случвало също да се договорим за проект с определени изисквания и след това при подписване на договора да се разширяват, така че проекта да стане с пъти по-голям. Просто много трябва да се внимава.
Това, което казвате, е, и не е, така. Не обичам тази дума, но наистина отговора е ‘зависи’. Зависи какво правите, как го правите и на кого го предлагате. Например, какъв е смисъла да вкарам само основни неща в един онлайн маркет, когато има хиляди като мен? Бих привлякъл вниманието с нещо ‘пикантно’, различно, пък ако ще и никой да не го използва. Още един пример – гледали ли сте рекламата на Apple за iPhone с нивелацията- колко хора мислите,че ще използват тази нивелация? Да, но това грабва вниманието ти – “баси куул екстрата” -си казваш, и купуваш..
А основата, че трябва да я има, е пределно ясно. Когато трябва да пробиеш обаче, може да се помисли за заместване на някои “основни” неща с по-неизползваеми, надявам се разбирате.
Преди няколко месеца се срешнах, челно с пододно нещо. Проекта готов всичко на шест и денят преди да се пусне в употреба, клиента се сеща, че няколко неща “без който неможе” ги няма, добре че всичко мина добре.
Bascos, има голяма разлика между това да разработваш продукти по поръчка на възложител и това да разработваш собствени продукти. Аз говоря за първия случай. Там имаме и проектно управление в най-чист вид. Ти говориш за втория случай, когато възможностите (features) на продукта се дефинират не от възложителя, а от маркетинг отдела на твоята собствена фирма.
В този смисъл, прав си, че “зависи”, но ако се фокусираме в разработването на софтуер по поръчка, ще видиш, че съветът ми наистина има смисъл.
Майк, не забравяй, че клиентите също имат маркетингови отдели :)(освен ако не са държавни лакеи, разбира се). В тази връзка, много разлика относно ‘възможностите (features)’, както ги наричаш, няма. Когато възложителят каже, че нещо, което на теб ти се струва безсмислено, е важно, може би наистина е така, па макар и ние да не го осъзнаваме. Или пък много добре сме осъзнали, че не се използва впоследствие 🙂 Важното е , че то продава 🙂