За плановете и планирането

Имам един любим цитат, който някои приписват на ген. Патън, а други на Айзенхауер. В крайна сметка не е толкова важно кой е оригиналният автор, а какво е посланието. Ето го и него:

Планът е нищо! Планирането е всичко!

Съвсем наскоро пък попаднах на друг цитат, чийто автор не е упоменат, но пък звучи малко по-ясно:

Изкуството да правиш планове е толкова ценно, колкото и умението да ги променяш.

Някога работех с проектни мениджъри, които вярваха, че е важно да се направи точен план и че екипът трябва да направи всичко възможно да го спази буква по буква. С времето започнах да разбирам, че животът е толкова динамичен, че на практика всеки план в един момент се оказва неактуален. И за да има някаква полза от него, е нужно той да бъде променен и актуализиран.

В този смисъл, за мен планът е насока, указание за това какво е нужно да се направи като следваща стъпка, но не е догма. Затова планирането е важно и трябва да се извършва непрестанно – за да имаме вярната посока във всеки един момент. Вчерашният план днес вече е невалиден, но днес ще направим нов, така че винаги да имаме верен план – посока, която да следваме.

На 12.07.2011 г. ще водя семинар по управление на проекти, посветен на планирането. По този повод, освен че ви каня да участвате в него, искам да ви попитам за вашето мнение относно плановете и планирането. Какво мислите за горните цитати? Вярвате ли, че е важно да имаме план – не само в проектите, които изпълняваме, а и в живота? И доколко трябва да следваме плана, който веднъж сме създали – трябва ли да се стремим да го изпълняваме на всяка цена или можем всеки ден да го променяме?

И за да ви стимулирам към активност (след доста продължително затишие в този блог), обявявам награда: онзи коментар, който най-пълно и аргументирано отговори на поставените въпроси по мое субективно мнение, ще получи ваучър за участие в семинара “Планиране на проекти” на 12.07.2011 с 50% отстъпка от редовната такса за регистрация.

На семинара не само ще представя полезни техники за планиране на работата по проекта, но и ще имаме възможността да ги упражним на практика върху примерни проекти, в които ще видим всички тънкости и особености на планирането. Ще ви покажа опасностите и капаните, в които можете да попаднете, както и хитри начини за оптимизиране на плана, така че да можем да го изпълним без да изцеждаме силите на своя екип.

Ако всичко това ви изглежда интересно и полезно, заповядайте – регистрирайте се за участие до 08.07, за да се възползвате от по-ниската цена за ранно записване. Няма да съжалявате! 🙂


Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.

9 Comments

  • Беше време, когато планирахме всичко. Етапи, срокове – по дати. В стремежа си да удовлетворим клиента, и въпреки промените в заданието да завършим в срок, работехме 24/7. Без промяна в заплащането. Е, понеже съм по-голяма от повечето тук (лелеее, колко елегантно се изказах за възрастта си), помня едни други времена, работа по друг тип проекти, срещу друг вид заплащане. Но истината е някъде по средата. Благодарение на този стремеж по един проект писах 11 пъти една от програмите – нямаше начин да се преработва, след като някоя от тези, преди моята, и/или след нея, претърпяваше промени.
    Планиране е необходимо. Необходима е и гъвкавост, готовност за промяна, но сега се наемам на промени само след писмено договаряне по въпроса. Обикновено промените се налагат или по обективни причини – промяна в законодателството, настъпила след като част от проекта вече е завършена, а това води до смяна на алгоритъм, или поради това, че възложителят изведнъж се сеща – леле, ама не може ли и това да стане! Може – но моля, в писмен вид и тогава ще видим как ще се отрази на първоначалните ни планове и договорки. Като противодействие на първия случай обикновено залагам резерв от време. Планът съгласувам с възложителя и в договора има клауза, как ще се действа при необходимост от промяна. Това важи за всякакъв вид работа – проектът може да е в областта на софтуера, промишлеността, услугите, строителството.
    Докато преди години се планираше едва ли не колко леви и колко десни обувки ще се изработят, но никой не съгласуваше едното с другото, в един момент бизнесът намрази думата “план”. Радвам се, че тя пак идва на дневен ред.
    Големите не са преставали да планират. Преди много години бях на семинар на Apple. Ние тук се фукахме с Правец 8, а те имаха готовност да пускат в масово производство ХТ, имаха прототипи за 286 и имаха разработки за 386. Те на това му викам планиране! А теорията за широките вълни в планирането и жизнения цикъл на изделието (идеята, продукта) и до сега ме възхищава, само дето до сега не съм срещнала някой, който да иска да ми плати за това, което мога и знам. 😉

  • stoimen says:

    Мисля че аналогично на agile методологиите, трябва да се прави план на някои лесно обозрими задачи, които е лесно да се планират. Към всичко останало да се подходи гъвкаво. По този начин планиране на нещо в личен план, което ще трябва да се случи след година или две, е неправилно, но не е проблем, в повечето случаи, човек да има план за идния ден например.

  • Стоимен, има логика в това, което казваш, но ако човек не планира (дори и грубо) в по-дългосрочен план, няма да има никаква представа къде иска да бъде след 2-5 години, а ако работи по проект, няма да знае какъв бюджет ще му е нужен изобщо.

  • Georgi Darakiev says:

    Смятам, че е важно да имаме цел. Тя позволява да бъдат създавани много планове.

  • Георги, това е абсолютно задължително! За съжаление, съм бил свидетел на много проекти, в които никой не знае каква е целта 🙁

  • Планирането е абсолютно задължително за всички дейности с дългосрочна цел. Планът позволява да се фокусират усилията на индивида и колектива. И, да, планът остарява и е необходимо да се осъвременява в съответствие с променената околна среда. От друга страна еднакво вредни са както ежедневната промяна, така и липсата на промяна в плана. Основна цел на плана не е стриктното му спазване, а максимално ефективното и ефикасно достигане на КРАЙНАТА ЦЕЛ на плана.

  • Yavor says:

    Повечето неща в живота и в нетривиалните проекти имат практически непредвидим характер (до по-малка или по-голяма степен). Практиката покзава, че хората не са особено добри в предсказването на бъдещето (нито с течение на времето стават кой знае колко по-добри). Наскоро имаше една интересна презентация, която до голяма степен дискутира точно това:
    Deception and Estimating – How We Fool Ourselves (изнесена от Linda Rising)
    Ето и директен линк към видеото.

    В този смисъл смисъл съм съгласен с Майк, че планът е важен, доколкото ни дава насока, съгласуване (на всички заитересовани) и фокусиране в посока към крайната цел. И в повечето случаи, които заслужават интерес, няма особен смисъл да се прави подробен дългосрочен план-график, който после да стои статичен, а ние да се опитваме да го следваме буква по буква:
    1) Имайки наум, че много неща вероятно ще се променят, е ясно че статичният план в някакъв момент ще стане неактуален. Неактуалният план не само не ни помага да се движим в правилната посока, но дори сериозно ни дърпа в страни и пречи. (Още навремето Steve Macconnel го е отбелязал – вижте примерно тук колко класически грешки пряко или косвено са свързани с преследването на неадекватен план.)
    * Съответно – за да има смисъл, един план би трябвало постоянно да се актуализира (+1 за втория цитат). (Ценим “Реагирането на промяната повече от следването на плана”)

    2) Тук следва да се отбележи друг един момент: колкото по-сложен и подробен е един план, толкова по-трудно се поддържа актуален.
    * Трябва да търсим баланса между цената за поддържането на плана и реалната полза от него.

    3) Колкото по-далеч в бъдещето гледаме, колкото по-детайлно се опитваме да предвидим подробностите – толкова е по-вероятно да сбъркаме.
    * Това дава някои насоки как да опростим плана, за да е по-точен и лесен за поддръжка – планирането на бъдещи детайли често е излишно. Би следвало да се фокусираме малко по-детайлно върху това, което предстои в близко време (за което имаме повече информация), но и все пак да имаме обща визия и насока за бъдещето развитие на съответния проект и продукт.

    4) Подкрепям и първия цитат (или защо планирането е по-важно от самия план):
    * По-важно е взаимодействието между хората, изясняването на областта, постигане на общо разбиране за желаната цел, на това кое е постижимо, кое е най-важно и т.н.
    * Подходът, при който някой (Project Manager) сяда сам и написва кой кога къде и какво ще прави по проекта, рядко води до добри резултати (колкото и красив да изглежда планът на хартия). (Важно е в планирането да участват хората, които най-добре знаят какво и как ще се върши).

    В зависимост от конкретната ситуация – ползата от планирането на работата и самите планове е различна. Съответно начинът на планиране и видът на самия план би следвало да се приспособяват към съответния контекст. Например има различни мнения за това дали има полза да се оценява колко време би отнел дадена дейност – понякога се счита за загуба на време, друг път трудно може да се “измъкнем” без по-подробна предварителна оценка на време/бюджет още преди започване на проекта. Универсална рецепта за правилно планиране и верен план няма.

    В една комплексна среда, където събитията се развиват сравнително непредвидимо, често не можем да планираме точно и да прогнозираме какво ще се случи. Правилното планирането много помага да се движим в правилната посока. Но е важно да се опитваме да се адаптираме достатъчно бързо към ситуацията, да си даваме сметка за крайната цел, за нейния смисъл и за реалната полза от нещата, които вършим в посока към нея.

  • Петър says:

    Аз пък не вярвам, че планирането е всичко.
    Планирането на IT проекти няма пряка връзка с постигнатите резултати. Дори във водещи европейски компании (с големи претенции), плановете се пишат на око според желанието на маркетинг отдела. После се спускат за изпълнение на долните нива.
    Умението на планировчика (и по-често липсата на такова) не е значим фактор когато има опитни изпълнители на ниските нива. Те се самоорганизират и постигат целта не заради плана, а въпреки него.

  • Благодаря на всички коментирали! Радвам се, че темата предизвика интерес, макар и скромен 🙂

    Мисля, че повечето ще се съгласят с мен, че Явор е написал най-задълбочения и полезен коментар по темата и затова давам наградата на него – ваучър за 50% отстъпка от семинар на РамСофт. Честито!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *