Тестът на рецепциониста
Когато работиш като системен администратор в университет, работата ти е доста еднообразна и на моменти досадна. Един малък проблясък на разнообразие е кампанията по назначаване на нови колеги, която предизвиква максимално креативността на организаторите. Такава история разказват в блога The Daily WTF, където за да стане по-интересно интервюто за работа, те го започват още в чакалнята, където пред кандидата се поставя уж “случаен” проблем и се проверява дали би могъл да се справи с него.
Това упражнение било наречено “Тестът на рецепциониста”. Ето и няколко конкретни истории от него.
Първият кандидат – Том – получи относително проста задача. Рецепционистката се оплака, че не може да запише файл върху дискета, която просто беше защитена от запис. Том изглеждаше изпълнен с желание да помогне и помоли да седне пред компютъра. Първо отвори устройството А:, видя, че файловете могат да се четат и след това опита да направи запис. Нъц. После пробва отново – същия резултат. “Може дискетата или устройството да са замърсени”, каза той авторитетно. След това извади дискетата, дръпна защитната пластинка настрани, пое си дълбоко въздух и започна силно да духа върху диска. После пак го пъхна вътре и пробва да запише файла. Пак нищо. Цели 30 минути се мъчи с този диагностичен процес без да постигне никакъв резултат.
***
Друг кандидат – интелигентна млада жена – Лиса – използва също нестандартни техники. Когато и показаха клавиатура, която вместо препинателни знаци, постоянно печаташе някакви странни букви с ударения, тя помисли за миг и после отвори Wikipedia. Отвори страницата за пунктуацията и използва клавиатурата да копира кавичките и да ги постави в нов Notepad документ. Като един художник, тя си създаде палитра от препинателни знаци в Notepad, готови да бъдат изкопирани в документа, с който рецепционистката се бореше, вместо просто да смени езика на клавиатурата на английски.
***
Джон въобще не беше толкова напреднал и затова неговата задача беше най-простата – рецепционистката не можеше да отпечата един документ. Напълно разбираемо, при положение, че принтерът беше изключен и всичките му лампички – угасени. Джон първо натисна Control+P, избра принтера и натисна “OK”. Стана ясно, че принтерът не работи. И какво предприе той? Натисна Control+P по-силно, за да се увери, че принтерът наистина го е почувствал. Цели 20 минути той увеличаваше силата на натиска върху клавиатурата и мишката, докато накрая удари с юмрук по бюрото и се предаде.
***
Най-накрая беше Боб. Неговата задача също беше лесна. Рецепционистката имаше файл без окончание, който не можеше да отвори. Тя даже се опита да му подскаже, припомняйки си, че преди е можела да отвори същия файл в Word. Боб пое управлението, цъкна с десния бутон и тихо започна да си говори: “Тип на файла? Какво…?”. Какъвто и да е бил проблемът на рецепционистката, той имаше способността да идентифицира мета-проблема. “Да, това е доста смущаващо за теб, нали?” Тя поклати глава утвърдително. “Windows е гаден и Microsoft са скапаняци. Ти никога нямаше да имаш този проблем, ако беше с Ubuntu. На практика…” и той продължи с 6-минутна реч колко по-добър е Ubuntu. Като приключи с лекцията си, той отвори сайта на Ubuntu и й го показа. “Отиди на секцията за сваляне и намери Obnoxious Orangutan.” В този момент интервюиращият влезе в стаята, така че Боб добави “Ще ти отнеме известно време да го свалиш, но аз ще се върна след интервюто и ще ти помогна с инсталацията!”
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.