В търсене на удовлетворението от управлението на проекти
Днес гост-автор е Джина Лиджой (Gina Lijoi) от блога Interactive Project Management. Статията е публикувана за първи път там под заглавието Finding Satisfaction in Project Management. Тук я публикуваме в превод на български с любезното съгласие на авторката.
Някой, управлявал проекти в продължение на години, може да ви каже, че в тази работа има малко слава и признание. Всеки ден местим планини, за да постигнем и доставим това, което клиентът очаква, без дори да си поемем дъх, и накрая няма нито триумф, нито овации. Управлението на проекти често изглежда като професия, която носи минимално признание, и с течение на времето води до усещане за разочарование. В тази статия бих искал да засегна този привиден проблем и да споделя моята собствена гледна точка, за да вдъхна една нова отдаденост и гордост от нашата професия.
Ироничното е, че ако един PM е добър в своята работа, много малко хора ще го забележат, защото крайният ефект е проект с минимални сътресения и спокоен, постоянен прогрес. На практика това означава, че няма нищо за отбелязване и в случая това е супер. Ние работим с нашите екипи сякаш те са перфектно синхронизиран оркестър. С времето този успех се превръща в нещо нормално и очаквано, и внимание привличат само сериозни предизвикателства и грешки.
В моята практика, проектите, които привличат най-голямо внимание, са тези, които водят до неуспех или недоволство. Ангажиментите, които сме поели, привличат вниманието на всички заинтересовани и поставят шефа на проекта под микроскоп – не точно онова позитивно внимание, което търсим!
С това не искам да кажа, че няма неизречена благодарност както от екипа разработчици, така и от мениджмънта, и от клиентите. Поради това, че нашата основна задача е да осигурим успеха, когато го постигнем, това просто означава, че сме си свършили работата. В резултат, дори и най-трудните ни постижения могат да минат незабелязани. Затова удовлетворението трябва да идва от другаде, а не от публичното признание.
Тези разсъждения ни връщат към въпроса какъв тип личност е най-подходяща за ролята на проджект мениджър – според мен той трябва да бъде независим, безстрашен и мислещ. Някой, който не разчита на другите за постоянно одобрение и потвърждение, а изпитва чувство на гордост и удовлетворение отвътре. Това е напълно възможно – да мотивираш себе си чрез професионалния успех. Като ръководители на проекти, ние трябва да поставим индикатори за производителност (key performance indicators) и за себе си.
Една проста цел би била да извършваме постоянно подобрение на собствения си стил на работа или пък да постигнем по-високо ниво на доходност от всяка следваща инициатива. Този подход е особено важен там, където формален PM отдел не съществува. Поставените цели ще ни осигурят оценка за нашето подобрение и ще ни помогнат да поддържаме фокуса си върху професионалното усъвършенстване.
Аз открих също така огромно удовлетворение в менторството и в това да помагаш на другите да оптимизират производителността си – израствайки в своята роля, сподели това, което си научил с другите, като начин за развитие на собствените си способности.
Човек може да открие огромно удоволствие в тази професия – положителната реакция може и да не идва винаги от външни източници, но аз вярвам, че човек сам е най-добрия съдник на собствената си работа. Оценете собствените си успехи и се стремете към повече и по-големи успехи в процеса на работа. Дори и да не е видимо за вас, хората ще го забележат.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.
Превъзходно синтезирана статия. Лично аз, макар да нямам пряк опит като ръководител, съм се запитвал всички тези неща. Тази статия бе като дискусия със самия себе си. Благодаря!
Джина наистина е много интелигентен блогър и аз също се впечатлих от тази статия, защото съм си задавал същите въпроси. Радвам се, че ти е харесала!
Странно се почувствах докато четях, сякаш е писано за мен :-).
В интерес на истината, ключът към успеха е човек да намери мотивацията в себе си. От там ще дойде и удовлетворението от работата. Ако се научим сами да даваме обективна преценка на работата си, няма да чакаме нечие признание или пък да се обиждаме от липса на такова :-). Това обаче се постига с повече опит, непрекъснато обучение и регулярно “сверяване на часовника” с колеги и световни имена в професията ПМ.
Майк, благодаря за статията, много ми хареса!
[…] Независимо от факта, че съм закъснял с два дни, искам да използвам случая да поздравя всички колеги, занимаващи се с управление на проекти, с празника на проджект мениджъра и да им пожелая все повече успешни проекти, увереност и самочувствие в работата. Нашата работа е трудна и не особено благодарна, но само ние си знаем какво е усещането в деня, в който приключваме поредния проект. Да видиш своя продукт в действие, да знаеш, че си допринесъл за успеха на клиента и че в крайна сметка си спомогнал, дори и малко, да направим този свят по-добър – това е истинското удовлетворение от нашата професия. […]
[…] отговор, който вършеше работа за мен, беше “За да постигнем удовлетворение“. За възложителя, който ще може да си върши работата […]