Предимства и недостатъци на малкия екип

Във връзка с темата за размера на екипа, попаднах на един интересен пост в PM Hut, в който авторът под формата на интервю със себе си (малко шизофренично, но все пак интересно) представя своите съображения относно предимствата и недостатъците на един малък екип пред по-голям такъв.

Преди всичко, много е важно да се разбере, че малкият екип не е просто количествено различен от големия, той е и качествено различен. Авторът прави едно доста добро сравнение на малкия екип с джаз бенд, а на големия – със симфоничен оркестър. Джаз бендът не е малък оркестър, който иска да порасне – той просто е друга музикална структура.

Ако се опитате да дирижирате джаз квартет като симфоничен оркестър, ще получите лош джаз. Оставете филхармонията да импровизира като джем сешън и ще получите хаос.

Не, че малкият бенд не свири по правилата – просто ги интерпретира по различен начин. Изводът в проектната организация е аналогичен – и малкият, и големият екип трябва да се управляват по някакъв процес, но те са различни в двата случая. Както се казва по американски – one size doesn’t fit all.

Малкият екип не е универсалното и идеалното решение. Той си има своите недостатъци и трудности. Най-важната и най-очевидната е липсата на достатъчно ресурси. Ако имате голям проект с много задачи и кратък срок, единственият начин да се справите с него, е с много хора. Има и други трудности:

  • Малкият екип работи много фокусирано и всяко отвличане на вниманието с административни задачи намалява значително неговата производителност.
  • Членовете на малкия екип често изпълняват различни роли и функции. Всяко превключване на контекста налага нова мисловна нагласа, което отново е консуматор на време и влияе на продуктивността негативно.
  • И последно, по-малкият брой хора представляват по-малък извор на знания и идеи и по-тясна област на експертиза.

Разбира се, малкият екип има и своите преимущества, които в много случаи са много по-сериозен аргумент в негова полза.

  • Малкият екип няма проблем с комуникацията. Простата математика показва, че функцията на комуникационните връзки е експоненциална и в по-големи структури се налага йерархична организация, за да се намали комуникационния трафик. Малкият екип може да бъде събран в една стая и всички могат да споделят идеи, проблеми и задачи свободно. Като си припомним, че добрата комуникация е най-важният фактор за успеха на един проект, този аргумент придобива особена тежест.
  • В малкия екип няма кръшкачи. В големия екип не всеки знае какво правят останалите членове и винаги може да се намери някой, който да симулира някаква дейност и да се скатае от работа. В малкия екип всичко е като на длан. Задачите се разпределят публично и всеки ясно декларира своите отговорности в проекта. Няма начин един човек да се скрие между четирима или петима. Ако са 20-30, това е по-лесно постижимо.
  • В следствие на горното, в малкия екип интензивността на работата е много голяма и оттам и производителността на екипа е значително по-висока, отколкото при големите екипи.

Надявам се, че тези няколко аргумента са достатъчна храна за размисъл за вас как да структурирате и организирате собствения си екип. В статията има и много полезни съвети как да се организира работата на един малък екип – струва си да се прочете цялата.

Приканвам ви още веднъж да гласувате в анкетата на блога и да споделите вашия личен опит какъв размер и структура на екипа са най-подходящи в разработката на един проект. Може и да не е само софтуерен. Анкетата е в горната част на сайдбара. Мнението на всеки е важно!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: [wp:svejo-net]

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *