Ползата и вредата от soft-coding

При по-младите и неопитни програмисти hard-coding е често срещано явление. Той се проявява не само като твърдо зададена логика в кода на програмата, а също така и като конкретни стойности на променливи или константи, от които зависи поведението на продукта. Разбира се, дори и по-опитни разработчици не за имунизирани срещу това. Особено в началото на един проект, когато се пише “само за проба”, а после “пробния код” някак си остава и в продукционната система.

Колкото повече hard-coding има в една програма, толкова по-трудно е да се поддържа този код. Освен това всяка промяна в изискванията води до сериозно преписване на кода и прекомпилиране. Това е известен проблем в областта на програмирането, но не това е темата на настоящия пост, а точно обратното.

Обратното на hard-coding се нарича “soft-coding”, което ще рече, че програмистите предоставят на потребителите (обикновено на административно ниво) средства, с които да конфигурират системата, без да се налага да се променя самата тя. Такива механизми могат да бъдат специален потребителски интерфейс, конфигурационни файлове или бази от данни. В зависимост от нивото на техническа компетентност на потребителя, те могат да бъдат повече или по-малко сложни. Затова, например, в продукт като Microsoft Word има диалогови прозорци, а open-source сървърните продукти се настройват с конфигурационни файлове.

Добро или лошо нещо е soft-coding? Това е въпросът, който блогърът Кришна Кумар анализира в своя пост Hard-coding and Soft-coding и заключава:

“Soft-coding е по принцип хубаво нещо”, стига да не се прекалява с него.

Soft-coding дава възможност на крайния потребител да адаптира продукта към собствените си нужди. Софтуерната компания пък печели от това, че няма да поддържа специална версия за всеки клиент или да променя функционалността непрекъснато според потребителските изисквания.

Всичко това е чудесно, само че крайния потребител никак не обича да се занимава с настройки. А според наблюденията на Кришна, повечето потребители си използват настройките, заложени по подразбиране. Нещо повече, колкото механизмът за персонални настройки е по-богат и по-сложен, толкова по-малко се използва. Ироничното, казва той, е в това, че

колкото е по-добър продуктът, който произвеждате, толкова по-малка нужда от настройки има той

Ако повечето потребители могат да си свършат работата използвайки базовия интерфейс, те много по-малко ще се интересуват от това да си го настройват персонално. Излиза, че колкото по-добре познавате работата и навиците на своите клиенти, толкова по-малка нужда от soft-coding има вашето приложение. Защото сте по-уверени, че сте предложили точно това, от което те се нуждаят.

Това е интересна тема за размисъл и можем да се впуснем в по-дълбоки разсъждения. И както винаги, опираме до това нещата да се правят с мярка. А къде точно е границата между добрия и лошия подход, е въпрос на много опит и може би на малко интуиция.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл